Кони Мейсън: Страст и омраза

— Казвам се Дръмънд, ако сте забравили. Ник Дръмънд. Страхувам се, че трябва да ни изтърпите, докато получим заповед да се преместим. Решението за заемане на „Високите дъбове“ беше взето от хора на по-високи постове от мене.

— Ядове ли ти създават тия проклети янки, гълъбче?

Савана се появи от съседното помещение, размахвайки пушка.

Неведнъж беше използвала това оръжие в защита на господарката си, откакто беше започнала войната, така че беше напълно подготвена да го използва отново.

Ник погледна към едрата негърка, която някога сигурно е била пълна, но сега месата й висяха отчайващо.

— Никой няма да пострада — увери я той, — стига да ни сътрудничите. Настаняваме се в плантацията до следващата заповед. Погрижи се да приготвиш две стаи за лейтенант Дил и за мене.

— Как смеете да идвате и да окупирате къщата ми? — изсъска ядосано Еме, разярена на Ник заради безцеремонните му заповеди, сякаш и беше господар. — Вашият президент отдавна освободи робите. Савана е моя приятелка. Тя дори беше освободена още по-отдавна.

— Грешката е моя — отвърна Ник с едва доловима саркастична нотка. — Тогава вие можете да се погрижите за стаите ни. И за вечерята ни.

— Как ли пък не! Няма да се подчинявам на едни проклети янки!

— Вечеря ли? — изсумтя Савана с явно отвращение. — В тая къща няма ядене. Не и за янки. Бранд получава каквото можем да намерим.

Еме пребледня.

— Савана!

Ами ако Ник поискаше да види Бранд? Ами ако… Не, реши тя, мъжете нямаха представа за децата и за възрастта им. Той не бива да заподозре, че Бранд не е дете на скъпия й покоен съпруг Борегар Тревър. Всички смятаха, че красивата млада булка, която Борегар Тревър беше довел след едно гостуване в Мемфис в началото на 1860, е вдовица с малко дете. Бо искаше хората да мислят така и така беше станало. Той не би могъл да обича Бранд повече, отколкото ако беше негово родно дете.

Борегар Тревър се беше влюбил безнадеждно в Еме от пръв поглед. Бяха се срещнали случайно, докато той беше на гости при роднини в Мемфис, където Еме беше избягала, след като беше научила, че очаква дете от Ник. С помощта на Савана беше продала всичките си ценности, които не бяха особено много, и беше напуснала родния си град опозорена. Когато се беше запознала с Бо, вече беше родила и беше ужасно объркана. Парите й привършваха, нямаше никакви перспективи за каквато и да било работа. Савана правеше всичко по силите си, за да припечелва по нещичко, но средствата не бяха достатъчни за издръжката на трима души. Когато Бо й предложи брак, Еме помисли да го остави и занапред да вярва, както и малцината й познати в Мемфис, че е вдовица. Но тя беше твърде почтена, за да прибягва до такава измама. Вместо това тя му разказа всичко, призна всички ужасни подробности от кратката си кариера на комарджийка и смайващата развръзка. Той прояви повече разбиране, отколкото тя имаше право да очаква предвид безразсъдната си постъпка.

Борегар Тревър все така искаше да се ожени за Еме и на драго сърце прие Бранд като свое собствено дете. Живяха като съпрузи съвсем малко и едва имаха време да се опознаят, преди той да отиде на война през 1861, но през тези кратки месеци Еме не би могла да желае по-добър съпруг или баща за сина си. Ако не успя да открие страстта, която търсеше, вината беше изцяло нейна. Дълбоко съжаляваше, че не се беше показала по-любяща съпруга за Бо, макар че той никога не се оплакваше, и когато го убиха при Ричмънд през 1862, тя тъгуваше още повече, защото не беше успяла да му покаже колко много го цени. Всеизяждащата й омраза към един мъж и тревогите, свързани с войната, не позволяваха на брака й да разгърне пълния си потенциал. Двамата почти не се познаваха, преди той да замине, за да не се върне никога повече. Имаше твърде много неща, за които тя държеше отговорен единствено Ник Дръмънд.

Ник разбра, че Бранд трябва да е синът на Еме, и усети да го прерязва пристъп на ревност. Мисълта, че друг мъж е направил дете на Еме, го накара да се почувства странно неудобно. Не беше забравил сладката невинност на нейната реакция, макар да знаеше, че това е само преструвка. Но друга мисъл се вмъкна в ума му. И двете жени намекнаха, че в къщата няма храна. Той знаеше, че положението не е добро, но със сигурност плантация като тази трябваше да има складирана някъде храна. Мисълта, че Еме и детето й гладуват, го шокира.

— Казахте, че в къщата нямало нищо за ядене — подхвана Ник. — Истината ли е това, или имате скрити запаси някъде, където трудно могат да бъдат намерени?