Кони Мейсън - Страст и омраза

— Нима янките идваха отново, за да изгорят дома й?

— Янки са, мамо. Не са само те, има и една карета.

Еме и Ник се спогледаха.

— Може би идват от Атланта за тебе — предположи Еме.

— Възможно е, но няма да рискувам. Взел съм да ставам небрежен. Оставих пистолета горе.

— Ще го донеса — каза Еме, знаейки, че може да иде до горния етаж и да се върне много по-бързо от него.

Обърна се и хукна нагоре по стълбите. Ник мина през къщата и излезе от предната врата, стигна до верандата точно когато шестимата федерални войници, съпровождащи една доста голяма карета, спряха пред стъпалата. Ник веднага разбра, че няма да има нужда от оръжието си, защото това бяха войници от неговото отделение, включително сержант Джоунс. Тогава вратата на каретата се отвори и оттам се подаде една червенокоса красавица. Забеляза Ник, застанал на верандата, и широка усмивка озари красивото й лице.

— Ник! Слава богу, че си добре.

Прихванала внимателно полите си, откривайки чифт изваяни глезени, тя протегна ръка. Двама редници скочиха и й помогнаха да излезе от каретата. Зяпнал от смайване, твърде потресен, за да промълви и една дума, Ник загледа като в несвяст как жената се устремява към него.

— Реджина! Какво правиш тук?

Докато войниците стояха наоколо с глупави усмивки, Реджина Блекуел стигна до него и обви ръце около шията му. Ник не можеше да направи нищо друго, освен да я прегърне, за да предпази и себе си, и нея от падане.

— Придружих баща си в Атланта и съвсем наскоро научих, че са те ранили. Когато татко разбра, че си в имението „Високите дъбове“ и че трябва да те преместят в болница в Атланта, предложих да дойда и да се погрижа за тебе. Знаеш, бива ме за милосърдна сестра. Работила съм дълго време като доброволка в болницата във Вашингтон.

Еме избра точно този неподходящ момент, за да излезе тичешком от къщата, стиснала пистолета на Ник, готова да защити дома и семейството си.

Ник не я видя. На Еме й се стори, че е твърде зает да прегръща пищната червенокоса красавица, за да обърне внимание на някого или на нещо. Прегръщаше я така нежно, гледаше я с такъв страстен поглед, че на нея й се стори, че нарушава някакъв много интимен момент. Едва когато сержант Джоунс се изкашля, двамата си спомниха, че не са сами. Ник рязко се дръпна, сваляйки полека ръцете на Реджина от врата си.

— Не трябваше да идваш, Реджина. Нямаше нужда.

— Нямало нужда ли? Разбира се, че имаше нужда. Ти си мой годеник, тъкмо щяхме да се оженим, когато почна тази проклета война.

Еме остана неподвижна, прекалено смаяна, за да направи някакво движение, твърде наранена, за да проговори. Как беше могъл Ник да се люби толкова страстно с нея, щом има годеница, която го чака някъде там на север? Как можа да не й каже? Нима само се е преструвал, че се интересува от нея, за да й отнеме сина, когато тя му признае, че той е бащата на Бранд? Първото й впечатление от него беше вярно. Мошеник и негодник. Мъж, който беше способен да остави жена съкрушена и бременна, без да помисли за бъдещето й.

Абсолютен негодник.

Янки.

Не заслужаваше син като Бранд. Слава богу, че не му беше казала истината.

Реджина изведнъж забеляза Еме, застанала зад Ник, и сините й очи се разшириха, когато забеляза протритата й рокля и болезнено слабата й фигура. От презрителното й изражение ставаше ясно, че смята Еме за недостойна да й обърне внимание.

— Това ли е вдовицата, която се грижи за тебе? Татко каза, че една жена те е взела от полевата болница. Питах се защо са й позволили това. Трябва да призная, че се безпокоях, че чувствата ти към мене са охладнели, но сега, когато я видях, разбирам, че не е имало от какво да се безпокоя — Тя обърна блестящия си син поглед към Ник. — Изглеждаш прекрасно за човек, преживял близка среща със смъртта.

Ник се обърна, уплашен от вредите, които Реджина беше нанесла на крехката връзка, разцъфтяваща между него и Еме. Изстена, когато забеляза смаяния поглед на кехлибарените й очи. Защо не й беше казал, че е сгоден за Реджина, запита се той със съжаление. Отначало, преди Еме да стане толкова важна за него, не му се струваше необходимо да говори за личния си живот. Надяваше се по-късно да може лично да каже на Реджина, че годежът им е бил грешка. Той обичаше Еме и само нея. Но сега появата на Реджина беше възможно най-лошото, което можеше да се случи точно в този възможно най-неподходящ момент.

— Еме. — Зелените му очи се замъглиха от угризения. — Не исках да се случи по този начин.