Кони Мейсън - Страст и омраза

— Ник, време е да ти кажа за Бранд.

— Сигурен съм, че знам какво ще ми кажеш, скъпа, но в този момент не мога да мисля за друго освен за това, че отново те искам. Ще те любя отново, Еме, а после можеш да ми кажеш за Бранд.

Легнали настрана, обърнати един към друг, те се притиснаха и той раздвижи ханша си, изстенвайки от радост, когато Еме посрещна движението му с леко помръдване на таза си. Той намери устните й и я зацелува дълбоко и настоятелно. Тя му отвърна със също такава страстна целувка, отваряйки уста, за да приеме езика му. Обичаше вкуса му, аромата му, всичко в него.

— Да не ти причинявам болка? — запита тя загрижено, когато от устните му заизлизаха леки стонове. — Може би трябва да спрем.

Ник само успя да изпъшка:

— Да спрем ли? Господи, ако спра сега, това ще ме убие. Еме се опита да протестира, но Ник вече я беше довел до границите на разума. Тя се рееше в небесата. Трепереше цялата. Беше й едновременно горещо и студено. Умът и мислите й се подчиняваха само на тласъците на Ник, на движението му в нейната мекота. И в един миг тя достигна онова място, където нямаше друго освен блаженство, и изкрещя. Ник покри устата й със своята, поглъщайки виковете й, смесвайки ги със собствените си глухи стонове.

Мина доста време, преди някой от двамата да успее да проговори. Еме внимателно отмести крака си от ханша на Ник, надявайки се, че не я е излъгал, когато каза, че тя не му причинява болка. Той не помръдваше. Под оскъдната светлина на лампата видя, че очите му са затворени. За миг се вгледа в успокоеното му лице, уверена повече от всякога в любовта му. Толкова много приличаше на Бранд, че сърцето й се сви от болка и тя си спомни, че още не му е казала, че е баща на детето й.

— Ник, знам, че подозираш, че Бранд е твой син, и аз наистина все твърдях, че не е така, но е време да научиш истината — започна Еме колебливо.

Нищо.

— Ник. Чуваш ли ме? Вярно е. Бранд беше заченат на борда на „Дикси Бел“ преди пет години.

Никакъв радостен вик. Никакви укорителни думи за досегашното й мълчание. Нищо. Ник спеше дълбоко. Любенето с Еме не му беше причинило болка, но го беше изтощило, беше му отнело малкото сили. Той беше потънал в дълбок сън малко след като беше достигнал кулминацията си.

Еме си тананикаше, слизайки по стълбите, за да отиде да приготви закуската. Беше станала рано, оставяйки Ник да се наспи. Той не беше помръднал нито веднъж през нощта, толкова беше изтощен. И понеже нямаше защо да става, тя не го беше събудила.

Савана беше вече в кухнята, оплаквайки се от липсата на храна.

— Имаме малко каша, скъпа, това е всичкото. И бекон да опържим. Не знам какво ще стане, когато и това свърши. Ако имаме късмет, някой заек или катерица може да наминат към двора и да имаме нещо за вечеря.

— Ник ми даде пари, Савана. Една от нас може да впрегне стария кон във фургона и да отиде до Атланта. Надявам се там още да може да се купи някаква храна.

— Аз ще ида — предложи Савана. — Ти вече видя, че не е безопасно да се разхождаш сама из горите.

— И за тебе не е безопасно.

— Аз съм една стара негърка, никой няма да се занимава с мене. Тръгвам утре сутрин.

След като уреди този въпрос, Еме започна да реже бекона. След малко Бранд дойде в кухнята, огладнял както обикновено. Намръщи се на кашата, но изгълта порцията си, преди Еме да го накара да излезе навън да си играе. Беше почти пладне, когато Ник се събуди и слезе долу. Еме се зарадва много. Сега нищо нямаше да я спре да му каже за Бранд. Савана усети настроението й и излезе от кухнята, като каза, че отива на лов. Взе пушката от ъгъла и бързо се измъкна навън.

— Нямах намерение да спя до толкова късно — каза Ник, сядайки пред голямата дъбова маса. — Или пък да заспивам толкова бързо… снощи.

— Имаше нужда от почивка.

— Сега съм напълно буден и съм готов да чуя това, до което така и не стигнахме снощи.

Еме му сипа каша с бекон и седна срещу него.

— Няма ли да ядеш?

— Вече ядох — отвърна тя.

Беше хапнала една-две лъжици каша, без нищо друго.

— Защо ли не ти вярвам? Много си слаба, не ми се вижда да се храниш добре. Ето. — Той отсипа половината от своята порция в една чиния и я бутна към нея. — Не съм много гладен тази сутрин.

Еме започна да рови из кашата, ядеше, без да усеща вкуса й. В ума й се въртяха други, много по-важни неща.

— Ник, относно Бранд…

— Мамо, Ник, някой идва по алеята!

Бранд влетя в кухнята.

— О, господи — каза Ник и скочи на крака. — Пак ли?

— Какво видя, сине? — запита Еме.