Кони Мейсън - Страст и омраза

Нуждата от провизии беше огромна, затова Еме не се възпротиви на щедростта на Ник.

— Може би трябва аз да ида до Атланта.

— Не, изпрати Савана. За тебе не е безопасно да се движиш сама из града. Мога да си представя какъв хаос е там в момента.

Тя кимна и се приготви да излезе.

— Еме. — Блестящите му зелени очи я изгледаха сериозно. — Моля те, остани да спиш при мене тази нощ. Имам странното усещане, че скоро ще трябва да си замина.

След моментно колебание тя кимна в знак на съгласие, и на нея й се струваше, че предположението му е вярно. Освен това, тази нощ щеше да бъде идеалният момент да му каже за Бранд. Беше изчакала достатъчно дълго и каквото и да станеше, той трябваше да узнае, че Бранд е негов син.

В стаята светеше само една лампа, когато Еме дойде и се мушна в леглото до Ник. Помисли, че е заспал, и се опита да не го събужда, но ръцете му се плъзнаха около нея и я придърпаха към него. Той беше гол под завивките.

— Мислех, че спиш.

— Чаках те.

— Ето ме, сега можеш вече да заспиваш.

— Спах почти цял ден вчера и цялата последна нощ. Точно сега не ми се спи.

Едната му ръка погали гърдите й. Той я милваше бавно, ръката му изследваше всяка извивка, пръстите му се вмъкваха във всяка ямка. Започна да търкаля зърната й между палеца и показалеца си, докато не се превърнаха в твърди възелчета.

— Ако бях заподозряла, че имаш предвид нещо друго освен съня, щях да откажа да дойда. Още не си достатъчно добре за онова, което имаш предвид.

— Ще ти докажа, че грешиш, скъпа.

Той се наведе над нея и устата му плени нейната властно и настоятелно. Нямаше нищо безсилно в целувката му. Устата й се отвори, езикът й срещна неговия, приканвайки го вътре във влажната топлина.

Ник изстена в устата й. Усещаше болка, но не от раната. Отдавна — толкова отдавна — не се беше любил с нея.

— Докосни ме, скъпа. Почувствай колко силно те желая.

Тя не можа да устои. Ръцете й започнаха да галят широките му гърди, вкусвайки топлината и твърдостта им. После бавно слязоха към стегнатия му плосък корем, тесния ханш и почти плахо се насочиха към мощта, издигаща се сред твърдите къдрави косми.

— О, господи!

Одързостила се от вика му, Еме хвана члена му в двете си ръце и започна да го гали нагоре-надолу в инстинктивен ритъм. Задържа го така няколко мига, преди Ник да извика: „Спри!“ и да хване ръцете й.

Твърде дълго беше останал без жена, за да понесе това мъчение.

— Свали си нощницата, скъпа.

Помогна й да измъкне изпокъсаната дреха над главата си, а после я хвърли на пода.

— Не искам да ти причинявам болка.

Гласът й трепереше от страстта, който той беше пробудил у нея.

— Няма да ми причиниш, ако го направим както трябва.

Когато ръката му се плъзна надолу между бедрата й, тя издаде лек вик и се притисна към пръстите му. Той я намери влажна и готова за него.

— Разтвори си краката. Така. Ох, колко си топла и влажна. По-широко, скъпа.

Тя се подчини, докато пръстът му се пъхаше в нея. Той се надвеси над нея и започна нежно да облизва твърдите връхчета на гърдите й, после ги засмука и тя извика. След това той ги успокои с нежни облизвания. Всяко докосване на устните му като че ли достигаше до онова скрито място между бедрата й, където пръстите му я подлудяваха от разпалващо се желание.

— Ник, о, моля те.

— Скоро, скъпа, скоро. Искам да почувстваше нещо прекрасно.

Когато възглавничката на палеца му започна да дразни извънредно чувствителното възелче на плътта й, скрита сред русите косъмчета, кръвта забуча в ушите й.

През нея премина внезапна, дива тръпка, докато пръстите на Ник продължаваха сладкото мъчение.

— Толкова си чувствителна — изстена той в наслада.

Тя още трепереше от кулминацията си, когато Ник я обърна настрана, сложи крака й върху ханша си и навлезе във влажната й топлина. Тялото й се стегна конвулсивно около него и тя отново започна да се изкачва към кулминацията, докато той стигаше до разтърсващото си освобождение. Нежелаейки да прекъсва контакта, Ник остана в нея, учудващо твърд за мъж, който току-що е зърнал седмото небе.

— Ти ме караш да се чувствам силен, дори когато съм слаб от това, че те любя.

Тя още дишаше тежко, отвръщайки:

— Ти си силен, Ник. Усещам те вътре в себе си. Силата ти е невероятна.

Тя помръдна ханша си и Ник отговори с още по-силно втвърдяване.

— Не мога да повярвам, че пак те искам толкова скоро. Винаги те искам, Еме, винаги.

Думите му повдигнаха духа й. Те премахнаха и последните съмнения относно Бранд. Ник сигурно я обичаше, щом я искаше винаги, нали?