Кони Мейсън - Страст и омраза

Той излезе, все така вбесен, от стаята, оставяйки Еме с отворена уста.

След тази случка тя не го видя цели два дни. В първия момент помисли, че може да се е отказал от нея, докато не осъзна, че той никога няма да изостави Бранд. Каза на детето, че тя и Ник ще се оженят. Момчето не само че не се разтревожи, но дори изпадна във възторг. Ник вече му беше разказал за плановете си, още преди да тръгнат от Атланта, и той вече се питаше кога ли ще стане това. Савана също се зарадва.

— Майорът те обича, миличка — каза тя, когато забеляза колко е объркана Еме. — И мисля, че и ти го обичаш. Като разбереш, че янките не са чак толкова лоши, ще видиш, че всичко ще се нареди. Бранд ще си има татко, а ти ще имаш мъж, който те обича.

Ник разбра, че Еме е казала на Бранд, че ще се женят, в момента, когато се върна в хотела и видя щастливата физиономия на момчето. Обзе го съжаление, че Еме не беше показала същото въодушевление като сина си.

— Мама казва, че ти ще ми бъдеш татко — изчурулика щастливо Бранд. — Ще бъдем истинско семейство.

— Точно така, синко — каза Ник и разроши тъмната коса на момчето. — Тъкмо уредих всичко. Защо двамата със Савана не се поразходите, за да поговорим с майка ти за церемонията?

Бранд запита плахо:

— Може ли да ти казвам татко?

Усмивката на Ник освети стаята.

— Много ще ми е приятно. Сега върви, синко, ще поговорим по-късно.

Когато момчето излезе, той каза навъсено:

— Поне някой е щастлив от женитбата ни.

— Савана също се радва.

— А ти? Ами ти, Еме? Ориентира ли се в чувствата си? В небесата ли ще бъде сключен бракът ни или в ада?

— Във взаимното споразумение — отвърна тя тихо.

— Виждам, че не си си променила мнението — изрече рязко Ник. — Нито пък аз. Няма да ти се натрапвам. Отбих се да ти кажа, че ще се оженим вдругиден. Трябва да бъдем в кметството в два часа следобед. Ще дойда да те взема. — Подаде й пачка банкноти. — Купи каквото е необходимо за церемонията. Сега, ако ме извиниш, имам да върша работа.

Гласът му беше толкова далечен, толкова студен, че Еме не можа да потисне тръпката, която пробяга по гърба й. Защо не можеше да си признае, че просто обича един янки, че иска Ник в леглото си за цял живот? Отговорът беше прост, но същевременно сложен. Защото проклетата й южняшка гордост не й го позволяваше. Мразеше Ник по-отдавна, отколкото мразеше янките.

— Ник, почакай!

Той се обърна.

— Да не съм пропуснал нещо?

— В хотела ли ще живеем?

— Временно. Ще наема една къща веднага щом сегашните наематели се изнесат. Напълно обзаведена е и мисля, че ще ти хареса.

— Не обичам Вашингтон.

— Знам. Но точно сега нямаме друг избор. Краят на войната вече се вижда и скоро ще бъдем свободни да живеем където поискаме.

— Югът още не е победен — заяви упорито Еме.

— Уилмингтън падна преди два дни, по-голямата част от крайбрежието на Северна Каролина е в ръцете на федералните войски — възрази Ник. — Дезертьорството от армията на Ли, особено от войските му в Северна Каролина, е стигнало катастрофални размери. Повечето от тези мъже се връщат по домовете си, за да защитават и издържат семействата си, но някои преминават на наша страна, където знаят, че ще намерят храна и подслон. Не е тайна, че войниците не могат да се бият, докато семействата им бедстват и гладуват.

— Линкълн трябва да се гордее със себе си — изрече Еме с хаплив сарказъм.

— Еме, тази война не я измислихме ние. Не можеш ли поне веднъж да забравиш войната и да бъдеш това, което си? Никога не съм искал да ти бъда враг.

— Ще бъда твоя съпруга, какво повече искаш?

Той се вгледа в лицето й. Напрегнатият му зелен поглед проникваше дълбоко в душата й.

— Искам да ми позволиш да ти дам щастие, скъпа. Искам да те обичам, да бъда част от тебе, да ти бъда съпруг във всяко отношение. Но ако не ми кажеш, че искаш същото, ще живеем като двама чужди хора в една къща. Това ли искаш?

Мълчание.

Лицето му потъмня.

— Еме?

Отново мълчание.

Без да я погледне, Ник се обърна, излезе и затръшна вратата.

Когато дойде денят на сватбата им, Еме разбра колко е разсърден Ник. Вместо да дойде лично, изпрати карета да ги вземе и да ги закара в кметството.

— Сърди се на себе си, скъпа — забеляза Савана, докато пътуваха към кметството.

Еме изглеждаше прекрасно в хубавия зимен костюм, поръбен със заешки кожи. Когато Ник я видя, едва не отстъпи от решението си да бъде дистанциран, докато тя не признае, че го обича. Независимо колко много я искаше, беше решен, че ще я изчака тя да дойде при него, преди да се любят отново. Не знаеше как би могъл да оживее дотогава, но щеше да го направи. Ако този брак трябваше да просъществува, наложително беше Еме да признае чувствата си и да се откаже от омразата, която беше хранила към него през всичките тези години. Бяха постигнали доста в това отношение след посещението на Реджина Блекуел във „Високите дъбове“.