Кони Мейсън - Страст и омраза

Ник беше успял да ги настани в сравнително приличен хотел въпреки че в града трудно се намираха жилища. Еме искаше да се настани при тях, но Ник й каза съвсем недвусмислено, че мястото й е при него. После ги изведе и им купи дрехи, подходящи за по-студения климат. Когато каза на Еме, че урежда венчавката им, тя твърдо отказа да се подчини, заявявайки, че за нищо на света няма да се омъжи за един проклет янки. Думите й накараха Ник да отложи сватбата.

Бяха във Вашингтон повече от месец, когато Шърман поднесе завоювания град Савана на Линкълн като коледен подарък. Армията на Худ беше затънала около Нашвил, чакайки Томас да атакува. И той нападна конфедератите така мощно, че почти ги унищожи. Само за два дни те обявиха капитулацията си на смрачаване под един проливен дъжд. Коледа дойде и отмина без особени чествания.

Към първи януари 1865 останките от армията на Худ, която беше намаляла почти наполовина и съвсем обосяла, се предаде в Тюпело, Мисисипи. Болен от сърце и сломен, Худ се отказа от поста си на 13 януари, петък. Еме прие тежко новината. Огорчението и разочарованието затвърдиха решимостта й да не се омъжва за Ник. Но той прие леко това нейно решение, защото знаеше, че тя непременно ще промени намеренията си и няколко дни отлагане не бяха от особено значение.

Постът на Ник като адютант на генерал Блекуел му създаваше много работа. Толкова много, че ако Еме се беше съгласила да се оженят, той се съмняваше дали би намерил време за церемонията. За всички беше съвсем ясно, че войната е към края си и Югът е победен. Носеха се слухове, че армията на Лий вече не получавала месни дажби, че в Ричмънд нямало и един фунт месо. Югът беше изразходвал цялата си енергия и запаси. Цената на златото растеше и конфедералният долар намали стойността си до два процента от тази през 1861 година. Докато, напротив, Съюзът имаше неизчерпаеми запаси и най-голямата флота в света. Сега имаше и повече войници, отколкото в началото на войната, фактически Северът беше спечелил нови сили, докато Югът едва се държеше. Невероятно, но войната беше извела икономиката на Севера до нови върхове на производителността.

През това време Еме има една неприятна среща с Реджина Блекуел. Двамата с Бранд тъкмо излизаха от ресторанта, където бяха влезли, за да се стоплят с чаша горещ шоколад, когато се натъкнаха на Реджина. Привлекателната червенокоса красавица беше увита в кожи, къдриците й бяха увенчани с кожена шапка и изглеждаше много елегантна. Тъкмо беше влязла в ресторанта с две други жени, също толкова елегантно облечени. Еме помисли за нещастните гладуващи жени и деца на Юга и прибави още една причина в дългия списък с основания за омраза към янките.

— О, госпожо Тревър, не мога да повярвам, че се срещаме — каза Реджина на висок глас, за да привлече вниманието на околните.

Почти всички обърнаха глави към Еме.

— Здравейте, госпожице Блекуел — отвърна хладно Еме.

— Чух, че майор Дръмънд си е довел любовница от Атланта — намекна злонамерено Реджина.

Еме смръщи вежди, усещайки, че всички в препълнения ресторант я наблюдават. Южняшкият й изговор звучеше странно на това място.

Тя хвана здраво Бранд за ръката и каза:

— Извинете ме, трябва да заведа сина си у дома.

— Какво става, госпожо Тревър, истината притеснява ли ви? Ако Ник говореше сериозно, досега щеше да се ожени за вас. — Двете жени с Реджина се изкискаха, прикривайки устата си с ръка. — Слава на бога, разбрах какъв човек е, преди да се оженим. За щастие, развалих годежа, преди да беше станало твърде късно — продължи тя, говорейки нарочно високо, за да се чува до другия край на ресторанта. Хората вече бяха спрели да ядат и се взираха в тях. — Странно, колко много прилича синът ви на майор Дръмънд.

Това вече дойде твърде много на Еме. Вбеси се, като помисли на какви обиди беше изложен Бранд пред всички зяпачи.

— Слава на бога, че никое от вашите деца няма да прилича на майор Дръмънд — отвърна тя, докато извеждаше Бранд навън и двамата се отдалечиха бързо от ресторанта.

Озадачен, Бранд трябваше да подтичва след нея. Оплакванията му най-накрая проникнаха през гневната броня на Еме и тя забави ход, за да се пригоди към късите му крачки.

Тази вечер Ник се прибра рано в хотела и обяви, че ще води всички на ресторант, вместо да вечерят в хотела, както обикновено. Като си припомни срещата с Реджина, Еме веднага отказа.

— Защо правиш така, скъпа? — запита Ник, смаян от резкия отказ на Еме.