Дейвид Уингроув - Средното царство

Чашата пукна и се пръсна с остър трясък. Джиян потръпна и вдигна поглед — бе доловил ниското боботене на приближаващата машина.

— Идват — обади се Чен с непроницаемо лице.

Джиян погледна КУАЙ-я и кимна. После и двамата убийци закопчаха робите около вратовете си и тръгнаха към хеликоптера.

— Пропускът ви, сър?

Пи Чиен, Трети секретар на Младши министър Ян, погледна нагоре към камерата и забеляза бавното, гладко движение по релсите над главата си — тумбестите кухи езици на обективите стърчаха от устите на стилизирани дракони. Той се наведе ниско, измъкна картата от халата си и я пъхна в процепа. Прилепи лице към вдлъбнатината на стената и отвори лявото си око срещу обектива на камерата. После се дръпна и се огледа.

Никога преди не беше идвал в Имперския солариум. Дори и като магистрат на района, отговорен за живота на 20 000 обитатели на неговия етаж, общественото му положение не му позволяваше да влезе в подобно място. Сега обаче, като Трети секретар на Ян Лай, му бе разрешено да впише името си в списъка. Но списъкът си беше списък — като всички други по света. Безкраен. Няколко повишения и още много години ще трябва да минат, преди да може да се намери вътре само за да си прави кефа.

Външната врата се плъзна встрани и той тръгна да влиза.

Въоръжен страж му прегради пътя и посочи с пушката си, че Пи Чиен трябва да влезе в преддверието вляво. Пи Чиен с поклон се подчини. Вътре пред огромен яркоцветен гоблен, покриващ цялата задна стена, зад бюро седеше чиновник. Човекът се взря в екрана пред себе си, после вдигна поглед и се усмихна.

— Добър вечер, Трети секретар Пи. Аз съм Първи стюард Хуон. Бихте ли ми съобщили целта на визитата си?

Пи Чиен уважително сведе глава.

— Приветствам ви, Първи стюард Хуон. Имам да предам само едно банално съобщение. За негова ведра светлост Младши министър Ян Лай. Десет хиляди извинения, задето така ви се натрапих. Съобщението далеч не е спешно.

Той вдигна очи и протегна почти прозрачната карта за съобщения, за да я огледа стюардът. И двамата знаеха, че това е извънредно важно.

— Простете ми, Трети секретар Пи, не бихте ли могли да ми го предадете?

Пи Чиен отново сведе глава.

— Най-дълбоки извинения, Първи стюард Хуон. Нищо не би ме направило толкова доволен както това, да ви се подчиня, но се боя, че е невъзможно. Бе ми наредено да предам съобщението, колкото и маловажно да е то, единствено и само в ръцете на преславния Младши министър.

Стюард Хуон се изправи, заобиколи бюрото си и застана до Пи Чиен.

— Разбирам, Трети секретар Пи. Ние не сме нищо друго освен ръце на своя господар, нали? — той отново се усмихна, сега вече самата любезност. — Ако бихте били така любезен да ми разрешите, ще информирам Младшия министър.

Пи Чиен се поклони, жегнат от разочарование. Значи нямаше да го пуснат вътре?

— Моля ви, последвайте ме, Трети секретар — каза стюардът с лек поклон — едва кимна, както подобаваше на общественото му положение в сравнение с това на Пи. — Младши министър Ян в момента разговаря със самия Министър и може би не бихме могли да го обезпокоим веднага. Както и да е, ще наредя прислужницата да ви сервира ЧА, докато чакате.

Пи Чиен отново се поклони, зарадван от оказваната му любезност. Последва чиновника навън, по широк коридор с висок таван, по чиито стени от край до край висяха големи пейзажни картини ШАНШУИ — изобразяваха скалисти върхове и прекрасни залесени долини.

Коридорът зави и той мярна за миг друг, по-пищно украсен коридор, изпълнен с бронзови статуи на богове и дракони, а в края му — огромна, ярко осветена стая: самия солариум. Най-накрая стигнаха малка, ала също богато украсена стаичка, цялата в пъстри гоблени.

Първи стюард Хуон се извърна към него и се усмихна — знак, че би трябвало да влезе и да седне.

— Моля, уверявам ви, че няма да ви бавя повече от необходимото, Трети секретар. Междувременно прислужницата ще се погрижи за вас по всички възможни начини — той се поклони и изчезна.

От страничната врата почти веднага влезе момиче. Бе облечено с изкуствена синя роба, изпъстрена с мънички жълти слънчогледи. Усмихна се и постави поднос на ниската масичка до Пи Чиен, после коленичи и му се поклони ниско. Изправи се, наля ЧА и му подаде чашата, извърнала поглед встрани. Той пое чашата и огледа добре момичето. Хубавелка си беше — кожата й бе почти бяла, красивата й тъмна коса бе прихваната с жълти и сини копринени панделки. Погледна стъпалата й и със задоволство отбеляза колко са мънички.