Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

— Имаше недоразумения — изрече той. — Зла мълва. Трябва да прочистим въздуха.

Неохотно, като първо погледна към Ни Юе, а после — отново към Леман, Ян Ян пое предложената му ръка.

Леман се усмихна. С очарователна, почти невинна усмивка. Обезоръжаваща усмивка. Устните на Ян Ян бавно започнаха да оформят нейното отражение, но в очите му все още се четеше неувереност. Леман постави и другата си длан върху ръката на Ян Ян — топло ръкостискане без никаква заплаха.

— Няма нужда да враждуваме — увери го той. — Има достатъчно за всички ни, нали така? И повече от достатъчно.

Ян Ян погледна удължените бледи длани, които държаха неговата, след това — пак лицето на Леман. Беше озадачен. Но заговори Ни Юе:

— Казваш го, но трябва ли да ти вярваме? Какво би те спряло да направиш с нас същото, което направи с Киан А-йин и Ло Хан?

Леман сведе леко глава. Изразът на лицето му сякаш казваше: „Олеле, пак ли…?“ Пусна ръката на Ян Ян и се полуизвърна към Ни Юе.

— Чувал съм какво се говори. Чувал съм какво си разказват хората шепнешком, но да ви уверя — това просто не е вярно — в тона му имаше толкова искреност, че успя наполовина да ги убеди. Молба да му повярват. Самата накърнена справедливост. В очите му сякаш се четеше болка, предизвикана от недоразумението. И жал.

— Не съм искал да убивам Киан А-йин. Той ми беше приятел. Благодетел. Но той се договори с Ло Хан и моята смърт беше част от сделката. Ето, Сучек може да го потвърди. Нали, Иржи?

Сучек кимна, пристъпи напред и изрече думите, които Леман го бе накарал да репетира:

— Беше някъде към средата на срещата. Ние с Леман бяхме излезли да проверим дали коридорите са надеждно охранявани. Когато се върнахме, Киан се бе преместил до стената в дъното, а Ло Хан седеше с голямата си рязана пушка в ръце и се смееше. Явно Киан му бе разрешил да убие Леман. Нареди ми да напусна стаята. Рече ми, че било просто бизнес. Но аз останах.

— Каква вярност — обади се Ни Юе. Тонът му издаваше, че не вярва на нито една дума. Но Сучек гневно се обърна към него:

— Може би. Но аз така го виждах. Един бос се грижи за хората си. Продаде ли един, ще продаде всичките, нали така? И аз направих своя избор.

Другите големи клечки закимаха. Избухването на Сучек ги беше впечатлило. Ако е било така, както го разказва Сучек, то Ло Хан и Киан явно бяха нарушили правилата. Не можеш току-така да предадеш някого от своите, ако ще да е и в името на мира.

— И така — обади се Ни Юе, пристъпи между двамата и застана лице в лице с Леман. — Значи Ло Хан е седял зад бюрото с пушка в ръце. И как така не те е убил?

Леман се втренчи в очите на Ни Юе.

— Защото бях по-добър от него. По-бърз. И сега той е мъртъв, а аз съм жив. Всъщност е много просто.

— Прекалено просто, ебати! — Ни Юе се извърна към останалите. — Не вярвам и на думица от всичко това. Вярвам на копелето горе-долу толкова, колкото бих повярвал и че лайната са много вкусни.

Разнесе се смях, но той бързо утихна. Леман беше успял да ги раздели. Тримата, които бяха в една групичка с Ни Юе, продължаваха да гледат на кръв, но другите — сред тях и Ян Ян и Ман Хси — не се зарадваха много на думите на Ни Юе. Ман Хси заговори:

— Не виждам с какви доказателства разполагаш, Ни Юе. Всички знаем как се изкривяват нещата. Аз казвам, че трябва да забравим миналото и за в бъдеще да правим добри неща. Та нали затова сме дошли тук? Не да се караме и да се бием. Това вече сме го правили достатъчно и то не ни е довело до никъде. Не. Трябва да се договорим. Да закърпим нещата. Заради всички нас.

Ни Юе се беше озъбил. Отначало като че ли се гласеше да каже нещо, после рязко разтърси глава и се извърна, сякаш да си измие ръцете. Ман Хси се обърна към Леман и пак заговори, но с по-мек, помирителен тон:

— Та какво сте ни приготвили, ши Леман? Какво можете да ни предложите, за да сключим мир?

Леман погледна останалите зад Ман Хси — беше разбрал как стоят нещата. Ако искаха — ако наистина искаха — те можеха да го затрият. Щеше да им струва скъпо, ала можеха да го направят. Но как? Вътрешно — дълбоко в себе си — се разсмя. Вече беше твърде късно. Само като се бяха съгласили да дойдат тук и да се срещнат с него, вече бяха направили най-голямата отстъпка. Бяха признали пред него липсата си на воля. Дори и Ни Юе — въпреки цялата му враждебност.

Обърна се към Сучек и кимна, после изчака лейтенантите му да донесат документите. Както беше договорено, другите донесоха дълга маса с шест крака и столове, а след това ги поставиха близо до големите клечки. После, с документите в ръка, Леман с жест ги покани да седнат.