Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

Харт сведе леко глава, едновременно и развеселен, и впечатлен.

— Чудесно, благодаря. Но кажи ми, 35, обичайно ли е прислугата да знае кой от членовете какво пие?

Прислужникът се обърна към тях и се усмихна учтиво.

— Не винаги. Но моят господар е педант. Обича да прави всичко както трябва.

— Твоят господар…? — Харт погледна другите двама. Любопитството им все повече растеше.

Човекът се бе свързал с тях преди няколко седмици чрез посредник и бе „купил“ срещата с тях. Всеки един беше информиран, че ще присъстват и другите двама, но освен това не им казаха нищо друго. Нищо освен името на човека. Ли Мин.

Прислужникът им донесе напитките и ги настани. Усмихна се и се поклони на всеки поотделно, после отстъпи две малки крачки назад.

— Както казах, чун цу , господарят ми ще се забави малко. Но моля ви, докато той дойде, чувствайте се като у дома си. Сега трябва да ви оставя за малко, за да нагледам вечерята, но вие си вземайте каквото желаете. Плодовете са пресни, пристигнаха тази сутрин от Плантациите.

И с един последен поклон прислужникът се обърна и излезе.

— Е… — обади се Ъндърууд и отпи от старинното малцово уиски, което му бе налял прислужникът. — Направо да се шашнеш. Какво според вас ще иска нашият човек Ли Мин?

Мънроу се разсмя.

— Какво искат всички те? Лоби. Някой, който да сключва изгодни за тях сделки. Да е тяхно лице.

— И затова сме тук, така ли? — попита Харт и протегна ръка към една от едрите синьо-черни сливи в купата до себе си. — За да сключваме сделки? И да станем търговско лице на някой хан ?

— Разправят, че това била политиката — отговори Мънроу. — Но какво според вас ще иска този? Така де, странно е, не мислите ли? Един хан да иска среща с трима Представители хун мао още същата сутрин, когато Камарата се отваря отново. Не бихте ли предположили, че ще избере трима от своите? Нали ги знаете какви са тия хан .

— И още как! — Ъндърууд остави питието си. Взе си едно личи, подуши го, после заби зъби в него и вдигна копринената си кърпичка към брадичката си, за да попие потеклия сок. — Точно това имах предвид. Искам да кажа, чувам, че през последните месеци стават много такива работи, но това като че ли е по-различно. Фактът, че е изневерил на навиците си, за да откупи времето ни, например. Защо му е да прави това?

— За да е сигурен, че ще дойдем? — предположи замислено Харт.

— Да, но защо?

Ъндърууд не успя да каже и дума — вратата се отвори и в стаята влезе висок и извънредно блед хун мао , следван отблизо от двама придружители в скромно облекло. И двамата носеха пословичните сияещи яки на роби.

— Господа — обърна се към тях хун мао и с жест им посочи да не стават. — Благодаря ви, че сте тук. Аз съм Ли Мин.

Ъндърууд остави на масата нахапаното си личи. Срещу него и Харт, и Мънроу изглеждаха също толкова слисани.

Мънроу се наведе напред.

— Вие?! Ли Мин?! — поклати глава. — Но ние очаквахме…

— Хан? Е, да, но простете малката ми измама, господа. Беше… да речем, необходимо — той се обърна и махна отсечено с ръка на единия от помощниците си, който затвори и заключи вратата.

Ъндърууд се изправи.

— Това наистина ли е нужно, ши Ли?

Мъжът се обърна към него.

— Ако искате да си тръгнете, Представител Ъндърууд, то, разбира се, можете да го направите. Заключих вратата не за да ви задържа вътре, а за да оставя останалите отвън.

— Тогава какво, по дяволите, става тук? — обади се Мънроу и също се изправи до Харт и Ъндърууд. — Искам да знам кой всъщност сте вие и защо сме тук и искам да го разбера веднага или се махам!

— Точно така — подкрепи го Харт.

— Моля ви, господа. Ще ви обясня. Но моля ви, седнете. Намирате се във Ваймар. В самата велика Камара. Нищо лошо не може да ви се случи тук.

Тримата мъже седнаха отново, поуспокоени. Високият хун мао се настани на свободния стол срещу тях.

— Добре — и той ги заразглежда подред. Снежнобялото му лице оставаше безизразно. — Искате да знаете кой съм и защо днес съм ви поканил тук. Е, отговорът на първия въпрос е: аз съм Щефан Леман, единствен син на Низшия секретар Леман.

Харт се разсмя смаяно. До него Мънроу бавно заклати глава. Ъндърууд не помръдна — ченето му беше увиснало.

По сигнал на Леман единият от помощниците му донесе куфарче и му го подаде. Леман го отвори, извади три папки и подаде по една на всеки от тримата.

— Вътре в тези папки ще намерите генетични таблици и други материали, които ще потвърдят думите ми. Но що се отнася до това, какво искам от вас, то зависи много от онова, което искате вие самите.