Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

Да, и това без съмнение също беше дело на Дебелия Вон. Лу Бакенбарда не разполагаше с доказателства, но как иначе можеше да стане? Как иначе 14 К биха посмели да навлязат незаконно в територията на Куей Чуан , ако Дебелия Вон не беше дал мълчаливото си съгласие? А сега и това.

— Защо не го убием? — предложи ненадейно Визак в настъпилата след поредното избухване на Лу тишина.

Устните на Лу Бакенбарда се разтеглиха в усмивка, но не му беше до смях и той спря върху Визак единственото си здраво око.

— Да го премахнем? Да убием Дебелия Вон? — той отново се засмя, сякаш този път отказваше да повярва, че е възможно. — Как?

— С наемен убиец — Визак отвърна на свирепия поглед на Лу. — Познавам такъв. Той е специалист.

— Специалист? — Лу Бакенбарда се наведе, хвана се за ръба на масата и се засмя. — За да може да пипне Дебелия Вон, трябва да е призрак и да преминава през стени.

Визак наведе глава.

— Моля за извинение, господарю Лу, но този човек е специален. Той ще стигне до Вон И-сун. До Вон и до най-добрите му хора.

Лу Бакенбарда дишаше на пресекулки и стискаше конвулсивно масата. Зачервеното му като маска лице трепереше трескаво. После се отпусна, облегна се назад, съвзе се и се загърна плътно в плаща си. Обърна се и демонстративно започна да разглежда стъклените витрини на стената зад бюрото си — където се намираха главите на трима мощни негови съперници: след това кимна.

Лу Мин Шао свали едната от главите и докато се взираше в нея, през прозрачните като стъкло черти на лицето му премина кратка усмивка, сякаш си припомняше времето, когато го беше убил — безмълвното недоумение в очите на мъртвия, преди да изпусне последен дъх, и приливът на удовлетворението, изпитано после. Без да съзнава, Лу Бакенбарда поглади с върха на палеца нейното слепоочие и се протегна, за да остави главата на място.

— Добре. Но трябва да стане довечера. Ясно? Да ме вземат дяволите, ако оставя този мръсник да живее още един ден! Не и след обидата, която ми нанесе. Веднага се обади на твоя човек. Дай му каквото му трябва и го доведи тука, ясно ли е? Искам да видя що за призрак е. Ако е възможно, още след час, но трябва във всеки случай да е довечера, преди срещата.

Той се обърна и улови погледа на лейтенанта си.

— И да не забравя, Визак. Ще провериш дали приятелят ти е надежден, нали? Напълно надежден.

Визак кимна и с поклон се обърна назад. Лу Бакенбарда не откъсваше поглед от него, докато онзи излезе, след което седна. Ядът му бе отминал, сега мислеше. Известно време мълча и се взира в бележката, драсната на ръка, после се протегна към нея, смачка я на малка топчица, сложи я в устата си и я преглътна.

В първия момент не стана нищо. Но като че ли напрежението в стаята ненадейно се разнесе и Лу Бакенбарда избухна в смях, който ехото връщаше обратно към него.

Без да се церемони, Лу Мин Шао бутна момичето настрана и измъкна огромното си туловище от леглото. Навлече робата, която слугата му държеше, и стегна здраво пояса около кръста си, взрян в лейтенанта.

— Значи вече е пристигнал, а?

Визак наведе глава.

— В приемната е, господарю.

— Без оръжие, надявам се.

— Да, господарю. И под стража.

— А задачата, която искам да изпълни? Той разбра ли с какво е свързана?

— Да, господарю.

— Добре. Как реагира?

Визак се поколеба и хвърли поглед към момичето хан , което продължаваше да лежи в леглото голо и с любопитство следеше размяната на реплики. После отново се обърна към Лу Мин Шао и се взря в здравото му око.

— Нашият приятел е безчувствен като студена риба. Не е от тези, които… реагират .

Погледът на Лу Бакенбарда за миг остана втренчен във Визак, след което се усмихна възхитен.

— Добре. Сега ще ида да го позагрея.

Излязоха. Пътя сочеше Визак. При приближаването им бегачите на Лу Бакенбарда коленичеха и се кланяха. Вратата пред приемната бе препречена от най-добрите му воини — Мен Те и Хуан Джен.

— Добре — Лу се огледа наоколо усмихнат. — Нека приветстваме специалния ни приятел.

Вътре ги чакаше нещо необикновено. Висок мъж, облечен изцяло в бяло, обърнат с гръб към тях, с леко приведена глава, загледан надолу, сякаш в ръцете си държеше нещо. Той се обърна и те видяха какво беше. Бебе.

Лу Бакенбарда зяпна Визак ядосан, че не е бил предупреден.

— Какво е това?

Високият мъж отново сведе поглед към бебето и когато пак стрелна Лу Бакенбарда с очи, го хвърли към него.

Хванат напълно неподготвен, Лу Мин Шао вдигна инстинктивно ръце и улови бебето. В този миг високият извади оръжието си и стреля два пъти. Лу Мин Шао чу ужасени викове. Усети, че подът потрепери, встрани от него сякаш падаха хора, но той оставаше недокоснат.