Кони Мейсън - Насила оженена

— Наистина ли си готова за тръгване, малката ми? — запита той, когато Габи се изравни с него.

Тя кимна и двамата излязоха, последвани от родителите й.

— Къде ще прекарате нощта, приятелю? — запита Жилбер, поглеждайки двусмислено първо Габи, после Филип; нямаше никакво съмнение какво точно иска да каже с този въпрос.

— С изключение на времето за ядене и смяна на конете, ще пътуваме направо към Брест. Достатъчно време изхабих във Франция, нямам търпение да се върна в плантацията си — отвърна малко рязко Филип.

— Хм! — изсумтя презрително Жилбер. — Аз не бих чакал толкова време, за да вкуся от придобивката си.

Един мускул помръдна на бузата на Филип; той едва се сдържа да не избухне. Изпитваше единствено презрение към мъж, който би продал дъщеря си, за да финансира едно предварително обречено начинание. Без да благоволила отговори, той настани Габи в екипажа и даде знак на кочияша да тръгва.

Филип отправи студена усмивка към Габи, която се сви в най-отдалечения ъгъл на седалката.

— Няма да те ухапя — каза й той, посягайки да я прегърне.

След това, сякаш за да я увери, устните му потърсиха нежната форма на устата й, сливайки се с нея. Тя отвори широко очи, когато езикът му раздели устните й и започна ужасяващо бавно да изследва дълбините на устата й, докато ръката му обхващаше нежно едната й гърда.

Когато я пусна, тя едва дишаше, а на бузите й бяха избили червени петна. Бе шокирана от това нападение над сетивата й, по-изненадващо, отколкото изобщо бе предполагала. Да не би да смята да консумира брака им тук, в каретата, запита се тя. Ограничените й познания за мъжете не й позволяваха да отгатне какво се таи в мислите му.

— Моля ви, не ме излагайте пред кочияша — прошепна тя, а виолетовите й очи бяха пълни със страх.

— Как бих могъл да те изложа сега, когато вече сме женени, скъпа? — отвърна той сухо.

Но въпреки това я пусна и се настани удобно сред възглавниците, без повече да й обръща внимание, сякаш я нямаше.

Прекараха в каретата три дни и три нощи, спираха само за да се нахранят, да сменят конете и да се облекчат. Габи никога не се бе чувствала по-нещастна. Никакво четкане не можеше да премахне мръсотията от дрехите й. Нямаше представа, защо Филип така настоява да препускат без спиране по криволичещия път за Брест. Есенните дъждове бяха превърнали пътя в тинесто блато, но той препускаше все напред и напред, ругаейки, когато някое колело затънеше безпомощно в лепкавата кал.

Веднъж, когато Габи заклюма уморено, Филип я привлече към себе си, положи главата й на свитата си ръка и тя спа така удобно часове наред. Когато се събуди и се намери все още в прегръдките на съпруга си, тя пак понечи да се свре в най-отдалечения ъгъл, което доста го развесели.

Габи не можеше да се начуди на поведението на Филип по време на пътуването. Твърде често вдигаше ръка към едно място на жакета си, точно над сърцето. Отначало помисли, че нещо го боли, но скоро й стана ясно, че няма такова нещо, защото той често сам вземаше юздите и подгонваше конете в такъв луд галоп, че тя оставаше без дъх, люшкайки се в тресящата се карета. Налагаше й се да употребява всичките си сили, за да се задържа на седалката.

Четвъртият ден от пътуването беше такъв, че нито Филип, нито Габи щяха скоро да го забравят. Започваше да се смрачава, Филип беше задрямал, мърморейки някакви странни имена насън. Малко преди това бе дал да се разбере, че наближават някакво село, където ще се нахранят и ще сменят конете, затова Габи се взираше разсеяно през прозореца, мислейки само за натъртените си меса. Тъкмо бяха навлезли в местност, където обрасли с гори хълмове обграждаха пътя от двете му страни, когато в ума й се мярна мисълта, какво ли би станало, ако срещнат друг екипаж в това изключително тясно място. Внезапно мозъкът й се смръзна, когато от хълма вдясно от тях един огромен скален къс се затъркаля право към каретата им.

Когато чу предупредителния й писък, Филип веднага се изтръгна от съня като стреснато животно и моментално усети какво трябва да направят, за да оцелеят. Стана му ясно, че при този тесен и затворен сред дърветата път няма място за маневриране, че дори ако конете бъдат спрени в този миг, инерцията ще ги отнесе напред и все едно, ще се сблъскат с търкалящия се надолу огромен камък. Той светкавично отвори вратата от своята страна, грабна Габи през кръста и изскочи навън, опитвайки се да избегне задните колела на каретата, като същевременно се извъртя, за да подложи тялото си под нея и да омекоти удара в земята. Габи запомни само как колелата минаха на опасно близко разстояние от главата й… и нищо повече.