Кони Мейсън - Насила оженена

— Свалете воала си, Габриела — заповяда той рязко.

Замъглените виолетови очи го изгледаха неразбиращо, когато той повдигна брадичката й. И тъй като тя не направи никакво движение, за да го възпре, Филип пристъпи по-близо и затаи дъх, когато водопад от сребристи като лунно сияние коси се разсипа в гъсти къдрици изпод парчето плат, което бе свалил от главата й. Гледката го порази и той ахна. Трудно му бе да заповяда на сърцето си да не бие така диво.

Жилбер се усмихна вътрешно. Пътуването до Италия вече е осигурено, помисли той самодоволно. Макар че Сен Сир бе изказал желание да си намери добродетелна и послушна съпруга, без да споменава за красота, той си беше мъж, а кой мъж не би желал една млада и красива девица като Габи да удостои леглото му?

Когато Филип най-накрая си възвърна дар слово, Габи разбра, че молитвите й се останали нечути. Бъдещето й без съмнение бе решено, без никой да помисли за нейните чувства или нужди.

— Сделката е сключена, Лафарж — каза Филип, неохотно откъсвайки очи от гледката пред себе си. — Уговорената сума ще бъде депозирана във вашата банка веднага щом се върна в Париж.

Лили грейна в усмивка, а Жилбер потри доволно ръце.

— Кога искате да се състои сватбата, Сен Сир? — запита той. Дясната ръка на Филип автоматично се вдигна към жакета му, поглаждайки едва забележимата издутина — документа, който бе зашил в подплатата тази сутрин. Сега, когато мисията му бе наполовина осъществена, знаеше, че не бива да губи повече време. Без да обръща внимание на Габи, той каза:

— Един от корабите ми е на котва в Брест и чака известие от мене. Не виждам причина да отлагам сватбата, защото искам по-скоро да стигна Ню… Мартиника. — Замълча, за да разбере дали някой е забелязал неволно изплъзналата се дума, после продължи. — Сватбата ще се състои след три дни.

Изрече го, без нито веднъж да обърне очи към дребната фигурка, свита под сивата одежда.

— Церемонията ще бъде след три дни точно на пладне — обяви Жилбер. — Дъщеря ми ще бъде готова.

— Добре! — отвърна Филип. — Ще пратя човек да каже на капитана на „Наветрен“ да бъде готов да тръгне от Брест веднага щом се кача на борда заедно със съпругата си. — Спомнил си изведнъж за Габи, той обърна към нея гранитния си поглед. — А дотогава, госпожице Габриела, довиждане! — изрече той, преди да се обърне и излезе от стаята, оставяйки Габриела задъхана и разтърсена.

— Как можа, татко? — избухна тя, когато Филип си отиде. — И ти, мамо? Как можа да оставиш татко да ме продаде на този невъзможен човек?

— Не сме направили нищо повече от онова, което други родители правят за децата си — отвърна Лили, на която чудатото поведение на дъщеря й вече започваше да омръзва. — В тези трудни времена направихме всичко по силите си, за да те осигурим. Вече не можем да останем във Франция, за да се грижим за твоето благополучие. Ти не си единственото момиче, чийто брак е бил уреден, и то доста задоволително, бих добавила.

— Хайде, хайде — обади се примирително и баща й, — има и далеч по-лоши неща, които могат да се случат на едно младо момиче, отколкото да стане съпруга на богат и виден плантатор. Едно от тези неща е да скриеш красотата си тук, зад стените на този манастир. — Блесналите му очи се спуснаха без стеснение по узрялата фигура на дъщеря му. — Нямах представа, че си се превърнала в такова очарователно създание. Боже господи, какъв щастливец е този Сен Сир!

Лили изфуча, възмутена и донякъде ревнуваща. Според нея Жилбер твърде много се занимаваше с външността на дъщеря си. Парите на Сен Сир му бяха дали правото лично той да дефлорира момичето, независимо от намеренията на Жилбер.

Габи се въртеше неспокойно в коравата сатенена сватбена рокля, докато монотонното припяване на свещеника свързваше живота й с непознатия мъж, застанал до нея. Гласът й потрепваше нервно, докато повтаряше думите на обета, който трябваше да спазва. Филип й отправи тежък поглед, когато тръпка разтърси тялото й в момента на обявяването им за съпруг и съпруга. Това сигурно беше лош сън и тя щеше да се събуди на тесния си одър в манастира. Как ненавиждаше надменността на Филип, неговата властност, мрачната му красота!

Изведнъж тишината наоколо им прониза слуха й. Без никакво предупреждение ръцете на съпруга й се озоваха на раменете й и той я завъртя към себе си. Лицето й стана пепеляво, когато разбра, че Филип сега ще поиска от нея целувката, на която му даваше право фактът, че тя бе станала негова собственост. Бе я заварил неподготвена, с леко отворена от учудване уста. Но когато усети лекия, топъл дъх, който се изплъзна в смаяно ахване от устните й, студенината и сдържаността му се стопиха и езикът му дръзко проникна в отворената й уста. Той бързо си възвърна строгото изражение и рязко я пусна, но не преди да я изгледа, смръщил вежди от учудване.