Кони Мейсън: Насила оженена

Когато Сен Сир се бе запознал с Жилбер Лафарж на масата за игра на карти в един клуб в Париж, веднага бе изпитал антипатия към разсипника, който губеше големи суми и подписваше полици наляво и надясно. Той самият имаше няколко от тези нищо незначещи документи. Когато Жилбер бе научил, че Филип е дошъл във Франция да си търси жена, за предпочитане с манастирско възпитание, очите му веднага блеснаха, съзерцавайки мъжа, който беше собственик на плантация в Мартиника и на цяла флотилия кораби. Филип не бе обърнал особено внимание на Жилбер, докато той не го бе дръпнал настрана, за да му заговори тихичко за дъщеря си. След дълго убеждаване най-накрая Филип се бе съгласил да се срещне с нея.

Сега, докато се покланяше пред малката Габриела, изобщо не беше сигурен дали е подходяща. Макар че без съмнение беше добродетелна, тъй като бе живяла цели десет години в манастир, тя проявяваше вироглавство, което можеше да го вбеси. А красотата й направо го порази. Бе мислил, че трябва да се прости с всякакви желания за красива и духовита жена. Искаше да намери послушна, добре възпитана съпруга, която да му роди деца и да стане господарка на Белфонтен, плантацията му в Мартиника. Щом тя изпълнеше дълга си, той нямаше да иска нищо повече от нея. Имаше си сладката Амали, която задоволяваше страстта му, и възнамеряваше да посещава леглото на жена си само за да си осигури наследници. За да задържи любимата си плантация Белфонтен, му трябваха синове.

А сега се озова изгубен в една виолетова бездна… Къде остана силата на волята му? Не си ли беше казвал хиляди пъти, че е приключил със съблазнителните красавици? Когато проговори, от гласа му по гърба на Габи пролазиха тръпки.

— Госпожице Лафарж… — поздрави я той, наведе се над тънката й ръка и леко я докосна с устни.

Допирът му накара Габи да трепне.

— Господин Сен Сир… — отговори тя нежно, припомняйки си добрите маниери.

— Баща ви много ми е разказвал за вас и виждам, че никак не е преувеличавал.

— Изненадана съм, че е могъл да си спомни нещо за мене — измърмори тя в пристъп на упорство.

Жилбер се намръщи на забележката й, но съсредоточи вниманието си върху Филип.

— Казах ви, че си струва да дойдете дотук, за да я видите — похвали се той. — Е, Сен Сир, какво ще кажете? Правим ли сделката или не?

— Бих искал да чуя какво ще каже госпожица Габриела за плана ви да ми я продадете — каза Филип, без да обръща внимание на чувствата на Габи.

— Татко! — извика Габи, отстъпвайки назад. — Господин Сен Сир сигурно се шегува. Ти няма да продадеш единственото си дете!

— Е, хайде, дъще — започна да я успокоява Жилбер, хвърляйки намръщен поглед към Филип. — Не бих избрал такива думи. Господин Сен Сир великодушно предложи да изплати всичките ми дългове и да финансира начинанието ми в Италия като благодарност, че съм му намерил подходяща невеста. А ти, скъпа, си неизмеримо подходяща.

Кокалчетата на силно стиснатите юмруци на Габи побеляха, цялото й тяло замръзна, всичките десет години насаждано послушание се стопиха.

— Съжалявам, татко, но аз отказвам да се омъжа за господин Сен Сир! Искам да остана в манастира — заяви тя разгорещено.

Жилбер замахна и плесницата отекна в малката стая. Филип пристъпи заплашително към него, но в последния миг предпазливостта надделя, той вдигна рамене и отстъпи, защото сметна, че наказанието е оправдано предвид проявеното от дъщерята непокорство.

— Жилбер, моля те! — ахна Лили. — Трябва ли да използваш насилие? Момичето ще направи това, което кажем, независимо дали й харесва или не.

— Разбира се, права си, скъпа — отвърна с виновен тон Жилбер. — Съжалявам, дъще, но няма да търпя никакво непокорство. Казал съм на Сен Сир, че монахините са те възпитали добре. Не ме изкарвай лъжец.

Макар че гласът му беше мек, думите не оставяха никакво съмнение, че няма да допусне ничия намеса в добре замислените си планове. Габи разбра, че никакви молби няма да разубедят баща й. Щеше да стане жена на Филип Сен Сир, ако той я поиска, и да напусне любимата си Франция. С пламнала от бащината плесница буза, тя наведе глава, за да скрие сълзите и болката, които напираха в очите й.

— Е, Сен Сир? — повтори нетърпеливо Жилбер. — Харесва ли ви дъщеря ми? Ще я вземете ли?

Филип погледна девойката през присвитите си клепачи и реши, че сега изглежда по-склонна да се покори на желанията на баща си. Може би в края на краищата ще бъде подходяща, реши той, привлечен от фините очертания на високите й гърди, които се долавяха под грубата дреха. Макар че не бе очаквал да е красива, щеше да бъде приятно развлечение в дългото пътуване, което му предстоеше. Трудно би било да устои на очарованието и женствеността й, въпреки че се бе заклел да не се поддава на подобни съблазни. С подходящи дрехи… Погледът му се спусна по безформеното расо и грозния воал, който скриваше косата й. Обзе го внезапен импулс и той не можа да се сдържи: