Кони Мейсън: Насила оженена

— Ах, Жилбер, моля те, не спирай! — Гласът на Лили беше нисък и гърлен, лееше се като топъл мед.

— В думите ми има смисъл, нали виждаш, скъпа?

Сега гласът на Лили стана такъв, какъвто Габи никога преди не бе го чувала.

Да, Жилбер, любов моя, да! — изстена тя, когато страстта започна да я обзема. — Прав си, както винаги. Съгласна съм с всичко, което казваш, само, моля те, не спирай да правиш това, което правиш.

— Няма, скъпа. Ако не беше твоята страст, отдавна да съм се уморил от тебе.

Възторжените викове на Лили оглушаваха Габи; тя затисна ушите си с ръце, за да възпре интимните звуци, които караха сърцето й да бие лудо. Смути се, че бе станала свидетелка на това, как майка й се отдава на повелите на тялото си. Габи безмълвно се закле, че никога няма да позволи на никой мъж да я подчини на волята си, завладявайки сетивата й.

Опита се да се отърси от смущаващите мисли, които сцената от предната вечер беше събудила у нея, докато се освобождаваше от ненавистната сватбена рокля, чиито строги очертания не можеха да скрият гъвкавото й тяло, и обличаше една също толкова непривлекателна пътна рокля от кафяво кадифе. Тъкмо бе закопчала безкрайната редица от копчета на предната част на роклята, когато се появи майка й — малко задъхана и доста зачервена.

— Ти си щастливо момиче, Габи — занарежда Лили, приглаждайки къдрите й с цвят на мед. — Съпругът ти може да бъде такъв очарователен негодник, когато поиска. — Яркосините й очи се замъглиха, когато изгледа дъщеря си с малко завист. — Изключително красив, просто като дявол. Сигурно ще бъде издръжлив и изобретателен любовник. Срещнах го, като излизаше от кабинета на баща ти, и той ме помоли да поговоря с тебе.

— Да поговориш с мене ли, мамо?

— Да, за твоите задължения като съпруга.

— И какви са тези задължения? — запита Габи, като сбърчи нос.

— Монахините на нищо ли не са те научили? — възкликна смаяна Лили.

— Не знам много за това, което се случва между мъжете и жените — призна плахо Габи.

— Как може невинно същество като тебе да се надява, че ще се хареса на такъв мъжествен тип като Филип Сен Сир? Не бих се изненадала, ако половината жени в Мартиника си оспорват благоволението му — изрече Лили със замечтан поглед. — За щастие той те иска само за да му родиш наследници, защото се съмнявам, че ще извлече кой знае какво удоволствие от детското ти тяло.

Габи погледна възмутено майка си. Нямаше никакво значение колко любовници ще има Филип. Но ако се окаже, че е безплодна? Ще я захвърли ли, запита се тя. Не се съмняваше, че е способен на всякаква низост.

— Мамо — изрече Габи, премисляйки как ще продължи, — предполагам, че съм доста неосведомена, но имам право да знам какво очаква от мене господин Сен Сир в брачното легло. Монахините не са ми казвали абсолютно нищо по този въпрос и нямам кого другиго да попитам освен тебе.

Лили се вгледа замислено в красивото лице на дъщеря си. Смяташе, че тя самата би била доста по-сполучлива партньорка на мъжествения си зет, отколкото нейната безцветна, неопитна дъщеря, която щеше да се разтопи при първия му интимен допир. Тя разтърси глава, за да отпъди представата за мощното голо тяло на Филип в момент на пълна възбуда.

— Задълженията ти са ясни, Габи — каза накрая Лили. — Съпругът ти несъмнено има голям опит и голям апетит, затова ще очаква пълно подчинение от тебе. Той знае, че си девствена, така че без съмнение ще очаква да се приспособиш към него. Ако иска нещо повече, сам ще те научи.

— Да се приспособя! — Думата дереше като чакъл в устата на Габи и не й говореше нищо. — Как трябва да се приспособя към него, мамо? — запита тя, ставайки дръзка от отчаяние.

Лили погледна дъщеря си, сякаш беше някакво бавноразвиващо се дете, после сви в негодувание кръшните си рамене.

— Филип ще прави това, което му харесва, а ти ще правиш това, което той ти каже — заяви тя завоалирано. — Но за твое добро не се бори с него, остави го да прави каквото иска с тебе. Той не е мъж, когото можеш да отблъснеш.

— Искаш да кажеш, че аз…

— Стига! Стига! Главата ме заболя от твоите безкрайни въпроси — изсъска Лили; искаше само да се спаси от смайващото невежество на дъщеря си. — Хайде… ако си готова, ще те придружа до долу. Съпругът ти иска да побързаш.

Габи последва нерешително майка си по стълбата.

Филип наблюдаваше как Габи се приближава грациозно към него и сърцето му прескочи. Беше толкова млада, толкова невинна, толкова красива, като крехко цвете, свежа като пролетно утро, неосъзнаваща собствената си красота. Само пълните, чувствени устни загатваха какво се крие под тази уязвима външност. Почувства познато стягане в слабините, пулсът му се ускори, пожела по-скоро да стигнат на борда на „Наветрен“. Без съмнение желаеше това добродетелно младо момиче. Но трябваше да внимава, напомни си той. Никога вече никоя жена няма да го зароби с красотата и духа си. Сесили му бе предала добър урок.