Кони Мейсън - Насила оженена

Остави се да го сложат обратно в леглото. Болезнените спомени го заляха като онази огромна вълна, която бе помела Габи през борда. Той зарови лице в ръцете си, съкрушен от мъка. Гласът му като че ли идваше от много далече.

— Габи сигурно е видяла от вратата на каютата какво става с мене, защото следващото нещо, което си спомням, е, че се намерих вързан към мачтата и в същия момент, когато се свестих, видях как една вълна я отнася в морето. — Един сив облак навлезе в полезрението му и замъгли погледа му. — Господи, как да го понеса! Тя спаси живота ми, но загуби своя. Нима съм прокълнат? Трябва ли аз да съм причината за смъртта на всяка скъпа за мене жена?

— Ти го каза, Сен Сир, не аз — бе развълнуваният отговор на Марсел.

Той се обърна и излезе от каютата, за да тъжи в усамотение по светлокосата жена с виолетови очи, която бе започнала да означава за него много повече от това, което можеше да си представи. Съдбата се бе намесила и бе отнела един невинен живот вместо този, който той имаше намерение да отнеме. Никоя жена досега не бе успяла да му направи такова силно впечатление за толкова кратко време, както Габриела Сен Сир!

Филип не позволи на Мерсие да насочи кораба директно към Ню Орлиънс, макар да бяха установили, че се намират на един ден път оттам. Вместо това той нареди корабът да започне да кръстосва из района, където Габи бе паднала зад борда. Търсеха наслуки. За три дни „Наветрен“ обиколи голяма част от Мексиканския залив, точно под устието на Мисисипи, и целият екипаж се взираше в пясъчните ивици на необитаемите островчета, където Габи евентуално би могла да бъде изхвърлена от вълните. Никой не знаеше точните координати на мястото, където тя бе изчезнала. Нямаше свидетели на героичната й постъпка, Филип, все още слаб поради раната на главата, стоеше от изгрев до залез на перилата, взрян в морето и в приличните на украшения острови, осели хоризонта.

Накрая, когато се простиха с всяка надежда да намерят Габи жива, те прекратиха търсенето и навлязоха в Мисисипи, за да пътуват сто и седем мили нагоре по течението й до Ню Орлиънс. Филип трябваше да изпълни мисията си, но нищо не можеше да прогони от ума му спомена за тази среброкоса девойка, с коси, наподобяващи оживели лунни лъчи, която той се бе опитал да опитоми… и не бе успял.

Скоро след смъртта на капитан Жискар Филип съобщи на Марсел закъде плава корабът. Марсел много се изненада и се ядоса, че го отклоняват от Мартиника, но Филип не се трогна от гневния му изблик. Не можеше да не подозира, че този човек, когото той мразеше, е замесен по някакъв начин в нещастните случаи, които се струпаха на главата му още от началото на мисията.

Сега, докато навлизаха в Мисисипи, Марсел стоеше мрачен и замислен, хвърляйки бегли погледи към Филип, който като че ли не мислеше за нищо друго освен за собственото си нещастие. Лесно щеше да се загуби в тълпата, когато „Наветрен“ пристане на кея, помисли той. Не бе успял да направи това, което си бе поставил за цел, но все още имаше възможност да довърши задачата ида превърне поражението в успех. Много неща зависеха от това, дали ще може да напусне незабелязано кораба и да подготви всичко необходимо, преди Филип да иде да докладва на генерал Джаксън.

Когато моряците швартоваха „Наветрен“ към кея, протегнал се навътре в реката, Марсел веднага скочи на подвижния мост и изчезна в улиците, пълни с местни хора и войници. Филип не му обърна внимание, защото и самият той се готвеше за тръгване.

Едва след като даде нареждания на Мерсие за ремонта на кораба, Филип взе пакета, скрит на дъното на сандъка на Габи. При вида на дрехите й той едва не загуби самообладание и трябваше да се застави да излезе от каютата, където всичко му напомняше за нея. Пъхна пакета във вътрешния си джоб и напусна кораба със скована походка. Накъдето и да погледнеше, виждаше, че градът се готви за обсада. Купчини храна и оръжия задръстваха кейовете и улиците край пристанището. И хората му се виждаха разтревожени. Филип измина краткото разстояние до Площада на оръжията, наречен по-късно площад „Джаксън“, където знаеше, че генерал Джаксън разполага главния си щаб, когато е в града. Ако големият брой американски войници тук беше някакъв признак, значи генерал Джаксън имаше намерение да защитава Ню Орлиънс от мащабно британско нападение. Докато пресичаше улицата, за да излезе на площада, Филип изведнъж усети опасността, подуши я като хрътка. Силен тропот привлече вниманието му към един екипаж, който препускаше бясно срещу него. Дори от разстояние той видя, че няма кочияш, явно конете се бяха подплашили.