Кони Мейсън - Насила оженена

— Какво знаеш за войната, който започна през 1812 година между Англия и Америка? — запита той, изненадвайки я с внезапната промяна на темата.

— Не много — призна Габи. — За какво се бият?

— Воюват главно по вина на Наполеон; както и заради пиратските нападения на британски кораби над американски в открито море. Без да се споменава за нелегалното внедряване на американци в британската флота.

— Какво общо има Наполеон?

— Американците бяха повече или по-малко принудени да вземат страната на французите, когато британците наложиха блокада на пристанищата им и те не можеха да карат важни стоки във френските и испанските пристанища. И понеже Британия не може да патрулира край всички големи американски пристанища, те започнаха да спират в открито море всички кораби под американски флаг и да конфискуват товара им, смятайки го за контрабанден.

— Но, Филип, какво общо има това със смъртта на капитан Жискар?

— Вече стигам и до това, малката ми — каза той тъжно. — На мене и на капитан Жискар бяха поверени важни документи, изнесени тайно от Англия. Трябва да бъдат доставени на генерал Андрю Джаксън, който е в Ню Орлиънс, за да подготви града да се отбранява срещу британска атака. Документът, който имам, потвърждава, че британците се канят да нападнат Ню Орлиънс откъм морето. Там е указана не само точната дата на началото на обсадата, но и приблизителният брой на корабите и хората. Затова вероятно разбираш колко важно е този документ да стигне колкото може по-скоро до генерал Джаксън.

— И ти вярваш, че смъртта на капитан Жискар е свързана с тези тайни документи?

— Това трябва да се предположи. Никак не ми харесват обстоятелствата около този „инцидент“.

— Значи сега нямаш намерение да плаваш към Мартиника? — запита Габи, мъчейки се да подреди в ума си всичко, което й бе разказал Филип.

Като мислеше за Ню Орлиънс, у нея започна да се оформя едно намерение. Ню Орлиънс беше голям град. Може би щеше да успее да се изплъзне на Филип, щом корабът хвърлеше котва. Нямаше да е трудно да намери сестрата на Марсел и да започне нов живот.

Без да знае накъде са поели мислите й, Филип каза:

— Само ние с капитан Жискар знаехме, че корабът плава към Ню Орлиънс. Страхувахме се, че на борда може да се промъкнат шпиони или че документът може да бъде откраднат, ако се разбере накъде плаваме. Затова толкова се ядосах, като разбрах, че Дювал е на борда. Бях наредил на капитан Жискар да не взема други пътници за това пътуване, но тъй като Дювал е мой съсед и лоялен французин, той му е позволил да се качи. Жискар погрешно е предположил, че Марсел още ми е приятел.

— Сигурно не подозираш, че господин Дювал е шпионин! — протестира Габи.

Филип се навъси.

— Според мене е способен на всичко. Но Анри е мъртъв и аз трябва да поема пълната отговорност за доставянето на документа.

— Защо ми казваш всичко това, Филип? — запита тихо Габи.

— Ако с мене се случи нещо неочаквано, преди да сме стигнали Ню Орлиънс, искам ти да отнесеш документа на генерал Джаксън.

За миг сърцето на Габи спря да бие. Нещо да се случи с Филип! Господи! А на глас изрече:

— Да не би да искаш да кажеш, че ако някой, намиращ се на борда, е убил капитан Жискар заради тези тайни книжа, няма да се поколебае да убие и тебе?

— Точно така.

— И ти ми вярваш достатъчно, за да ми кажеш всичко това? — запита Габи смаяна.

— Няма друг — бе внимателно премисленият отговор. — Книжата са скрити в сандъка ти, под дрехите. Ако умра, занеси ги направо в главния щаб на Джаксън в Ню Орлиънс. Мерсие има заповед да закара кораба до Ню Орлиънс, ако аз не мога. — Изведнъж той я сграбчи за раменете и я стисна силно. — Обещай ми, че няма да се доверяваш на никого, Габи! На никого! Разбра ли? На никого!

— Обещавам, Филип, обещавам — изрече задъхано Габи. Едва когато изтръгна обещанието от нея, пръстите му отпуснаха желязната си хватка.

— Утре навлизаме във Флоридския проток и след това в Мексиканския залив — продължи той, след като си възвърна самообладанието. Ако Дювал е шпионин, помисли Филип, не му остава много време, за да извърши най-лошото.

— Ню Орлиънс е френски град, нали? — запита Габи.

— Има няколко стари испански фамилии, но повечето са французи или креоли. Всъщност, след като през 1803 г. Наполеон продаде тази територия, тя е част от Съединените американски щати.

Габи се опита да асимилира всичко, което Филип й разказа, но бе объркана от всички тези понятия — войни, шпиони, тайни документи. Но бе дала обещание и имаше намерение да го спази, макар че мисълта, че Филип може да умре, я караше да се чувства някак странно освободена.