Артър Кларк - Последната теорема

Разбира се, подобна амбиция била трудно постижима за една жена. Както уж била казала веднъж английската кралица Елизабет за жените, Софи била прокълната с цепка вместо с израстък, следователно всичко, с което се захванела, била несравнимо по-трудно за нея, отколкото за благословените й с израстък колеги.

А после, когато въображаемите му събеседници се поизчерпаха, Ранджит се сети за нещо, което Мира де Сойза беше споменала.

Какво точно беше казала? Нещо, че би било добре да помисли с какви знания са разполагали другите математици по времето, когато Ферма е надраскал прокълнатата си хвалба в полето на книгата?

Добре де, с какво са разполагали?

Помнеше, че Софи Жермен е била първият математик, независимо от пола си, постигнал някакъв напредък с доказателството на Ферма. В какво точно се беше изразявал напредъкът й?

Разбира се, Ранджит нямаше как да провери това. Ако беше в университета и разполагаше с нужната парола, достатъчно би било да натисне няколко клавиша на най-близкия компютър и целият труд на проклетата жена щеше да цъфне на монитора.

Само че той нямаше компютър. Разполагаше единствено с паметта си, а не мислеше, че настоящата задача е по силите й.

Помнеше какво е „просто число на Софи Жермен“ — едно просто число р е такова, че и числото 2p + 1 е също просто. Най-малкото просто число на Софи Жермен беше 3, защото 3×2 + 1 = 7, а 7 е очевидно просто число. (Повечето от другите прости числа на Софи Жермен бяха доста по-големи и следователно не бяха забавни.) Ранджит беше доста доволен от себе си, че си е спомнил това, макар че както и да го въртеше и откъдето и да го гледаше, не виждаше как простите числа на Софи Жермен могат да му подскажат пътя към вярното доказателство на теоремата на Ферма.

Имаше и още нещо. След кански усилия Жермен беше доказала своя собствена теорема.

Ако x, y и z са цели числа и x 5+ y 5= z 5, то едно от числата x, y или z се дели на пет.

Като всеки друг крайъгълен камък към лелеяното доказателство, който Ранджит беше съумял да издяла от каменоломната в главата си, и този се оказа разочарование. Уравнението нямаше смисъл. Теоремата на Ферма имаше за цел да докаже, че равенства като xsup 5+ y 5= z 5 изобщо не могат да съществуват. Следователно доказателството на Софи не му вършеше никаква работа…

Или вършеше? Не самата безполезна теорема на Софи Жермен, а начинът, по който беше стигнала до нея!

И не го ли беше подтикнала точно към това Мира на партито в къщата на д-р Ворхулст в доброто старо време, когато Ранджит беше в състояние да отиде на някое и друго парти?

Имаше още една личност (е, нещо като личност), с която Ранджит никога (или засега) не беше имал вземане-даване лично, но която (или който) би могла да му осигури изключително полезна информация. Навярно е време да прекараме малко време с нея (или с него, или с тях, кой знае).

Първото нещо, което трябва да уточним за този голям галактик, е дали той е „той“, дали изобщо е личност, и дали е „един“ (а не фрагмент от „един“) голям галактик.

Никой от тези въпроси няма лесен отговор. Затова ще направим друго — ще обърнем гръб на фактите и ще се задоволим с отговори, които са ни по силите, нищо че са съвсем погрешни. Първо ще кажем, че тази личност наистина е личност, нищо че едновременно с това е част от по-голямата „личност“, съставена от всички големи галактици.

Големи галактици има навсякъде, от ускоряващите се покрайнини на галактиката до сравнително неподвижното й ядро и навсякъде помежду. Колко големи галактици има в галактиката ли? Този въпрос също е лишен от смисъл. Има много, но от друга страна, многото са един, защото винаги когато поиска, всеки голям галактик може моментално да се слее с друг или с всички.

Както вероятно сте забелязали, използваме местоимение от мъжки род, но това е единствено по причини от езиково естество. И в никакъв случай не означава, че големите галактици практикуват сексуални сношения по начин, дори смътно разбираем за човеците. Не го правят. Просто не може вечно да изреждаме „той“, „тя“, „то“ или „те“, затова ще разсечем Гордиевия възел и ще го наречем „той“.

Току-що си позволихме една доста голяма свобода. Хайде да си позволим и втора. Хайде да „му“ дадем и име. Ще го наречем „Бил“. (Не Бил. „Бил“. Позволихме си твърде голяма свобода и е редно да го признаваме навсякъде чрез въвеждането на кавички.)

Така, какво друго би ни било полезно да знаем за големите галактици на този етап?