Артър Кларк - Последната теорема

Вдигна поглед и видя помощницата да го внася на ръце в стаята.

— Не знам какво стана, госпожо — каза смутено жената. — Събирахме боклука от кошчетата, когато Робърт изведнъж седна на пода и започна да плаче. Робърт никога не плаче, госпожо!

Което Мира знаеше най-добре от всички. Но ето че и това беше станало. И тя направи онова, което милиарди други майки са правили от австралопитеците насам. Гушна сина си и започна да го люлее нежно, като му говореше тихо на ухото. Това не реши докрай проблема, но поне плачът утихна до хлипане. Мира тъкмо се питаше дали това необичайно и притеснително — но не и животозастрашаващо — поведение е достатъчна причина да позвъни на Ранджит в кабинета му, когато домашната помощница извика задавено. Мира вдигна поглед.

На телевизионния екран се мъдреше слънчевата яхта на дъщеря й. Освен лекото задигане в единия й край, яхтата не изглеждаше по-различно отпреди. Сега обаче под образа имаше червен надпис, който гласеше: „Инцидент на лунното състезание?“. А когато Мира увеличи звука, развълнуваните думи на говорителя заличиха дори надеждата на въпросителния знак. Нещо лошо се беше случило с „Диана“. И още по-лошо, пилотът на „Диана“ — тоест скъпата дъщеря на Мира — не отговаряла на спешните повиквания на комодора и по всичко личало, че онова, което е застигнало и повредило яхтата, е отвлякло и пилота й.

Ужасната тревога на Мира Субраманиан несъмнено беше най-личната в целия свят, но истината бе, че тревогите й се споделяха от мнозина. Колкото повече информация пристигаше от малките спасителни кораби, които претърсваха мястото на инцидента, толкова по-безнадеждно нерешима изглеждаше загадката.

От кораба-майка отдавна бяха пратили хора в скафандри, които вече бяха стигнали до командната капсула на „Диана“, успели бяха да влязат и да я претърсят, но от пилота не бяха открили и следа. И това не беше най-лошото. Подробен преглед на уредите показал, че единственият херметичен шлюз на капсулата категорично и безспорно не е бил отварян след началото на състезанието. Така че Наташа не просто липсваше — тя изобщо не беше напускала капсулата.

А това, разбира се, беше невъзможно. И същевременно беше неоспорим факт.

На всичкото отгоре и както можеше да се очаква, комодорът и неговият екип трябваше да разрешат още няколко десетки проблема, при това едновременно. Имаше още шест слънчеви яхти, които се движеха безредно и като нищо можеха да се сблъскат, защото пилотите им бяха разстроени от случилото се със седмия от тях. Всички бяха получили заповед да приберат платната и да чакат на място, докато не дойдат да ги приберат. Това само по себе си щеше да създаде проблеми… макар и не точно сега. С тях щяха да се оправят, когато му дойде времето.

Проблемът с Наташа Субраманиан далеч не беше толкова лесен за разрешаване. Изчезването й — при обстоятелствата, в които се беше случило — беше чисто и просто невъзможно. Всичко това беше много лошо за всички замесени, а после взе, че стана още по-лошо.

Следващите трийсет и шест часа семейство Субраманиан (без Наташа) прекара в кухнята, с все готвачката и домашната помощница. Робърт се събуди от следобедния си сън успокоен и не можа да обясни на родителите си защо е плакал преди това — докато не се сетиха да го попитат дали не е имало нещо общо със сестра му, на което той отговори:

— Аташа астлива.

На вечеря детето се нахрани с апетит, за разлика от всички останали. Почти не спаха — дремеха на столовете или се опъваха за по час на дивана под прозореца. Но никой от възрастните не смееше да се отдалечи за повече от две минути от телевизора, с надеждата, че по новините ще съобщят за някакво благоприятно развитие или поне ще дадат обяснение на случилото се.

Уви, не.

Е, новини имаше, разбира се. Съобщиха, че спасителните катери в ниска околоземна орбита са се сдобили с ескорт от няколко десетки „летящи чинии“ — същите онези малки летящи неща с цвят на мед, които бяха дали на света първото неоспоримо доказателство, че прословутите летящи чинии, или поне неща от този род, съществуват в действителност. Защо се бяха появили там? Какво искаха? Догадки и предположения имаше всякакви, но не и смислено обяснение, затова акцентът на новините се измести другаде. Насочи се към онова място в облака на Оорт, където астрономите бяха засекли нещо, което приличаше на свръхнова, но не беше. Последните данни от телескопите показваха наличие на слаба радиация, каквато не била засичана там при по-ранни замервания. Насочи се и към влекачите, които бавно изтегляха седемте състезателни яхти към безопасни орбити — шестте, които не бяха пострадали, и топката смачкана материя, останала от Наташината „Диана“. Насочи се и към всички централни градове по света, където не липсваха „експерти“, способни да дискутират до безкрай случилото се — без да казват нищо съществено.