Артър Кларк - Последната теорема

В продължение на години хората, които уж помагаха на Мира и Ранджит с „проблема на Робърт“, им бяха предлагали все същата незадоволителна утеха: не мислете за него като за неспособен. Мислете за него като за „различно способен“.

Но Ранджит не откриваше някакъв смисъл в това. До днес, когато откри, че има нещо, което синът му не само може да прави, а и да го прави по-добре от всички хора, които Ранджит познаваше.

Откри, че страните му са мокри — мокри от сълзи на щастие, — когато с Мира слязоха долу към зарязаните си всекидневни задачи и истинския свят. И за пръв път в живота си Ранджит Субраманиан си помисли, че може би наистина би било по-добре, ако имаше Бог — какъвто и да било Бог, — в който той да вярва и комуто да благодари.

Именно в този момент „Бил“, на път за дома, спря за кратко в околността на онази относително дразнеща планета, която нейните обитатели наричаха Земя. Макар престоят му да беше кратък, беше и предостатъчен да се потопи в милиардите битове информация, свързани с настоящите действия на обречените земни обитатели и с по-важното на този етап — какъв нечуван ход си бяха позволили местните представители на големите галактици, девет-ръкокраките.

Не би могло да се каже, че стореното от девет-ръкокраките притежаваше потенциала да притесни големите галактици. Големите галактици не биха могли да се страхуват от няколко милиарда долнопробни бозайници и техните жалки оръжийца — ядрените, които избухваха и събаряха разни неща, и онзи друг вид ядрено оръжие, което генерираше електромагнитни импулси, поразяващи електромагнитните импулси на противника. Подобни рудиментарни въпроси не представляваха интерес за големите галактици. Можеха да ги уплашат толкова, колкото проклетисването на дърта циганка можеше да уплаши човешки генерал с ядрен арсенал зад гърба си.

Въпреки това, позволявайки на човеците да разберат за присъствието им, девет-ръкокраките бяха направили нещо, което не беше изрично забранено, но пък не беше и изрично позволено.

А това изискваше мерки. Мерките изискваха да се вземе решение.

За пръв път, откакто се помнеше, „Бил“ се запита дали трябва сам да вземе решението, или да се съедини с другите големи галактици и заедно да обмислят последствията от това решение.

Д-р Дхатусена Бандара наистина се оттегли от управлението на Pax per Fidem, за да се кандидатира за президент на Шри Ланка. Но не това порази Ранджит, а фактът, че на негово място е издигнат не друг, а Бандара младши — старото приятелче на Ранджит Субраманиан сега беше част от екипа, контролиращ „Тих гръм“.

Ранджит си легна озадачен, а когато се събуди на следващата сутрин, го чакаше нов повод за озадачение. Откъм кухнята долу се носеше ухание, което нямаше нищо общо с вида закуска, който Мира предпочиташе. И още по-странно, когато излезе от банята и започна да се облича, Ранджит чу жена си да пее позабравена песен — приличаше на религиозните химни, които децата пееха в неделното училище. Напълно объркан, Ранджит метна една риза и тръгна към кухнята.

Мира наистина си пееше и изглеждаше в приповдигнато настроение. Млъкна, когато Ранджит влезе, и поднесе устни за целувка, после му махна да сяда на масата.

— Можеш да започнеш със сока — инструктира го тя. — Яйцата ще са готови след минутка.

Ранджит най-сетне разпозна миризмата.

— Бъркани яйца? Наденица и пържени картофи? Какво има, Мира, да не ти е домъчняло за Калифорния?

Тя отвърна с мила усмивка.

— Не, но знаеш, че от време на време обичам да приготвям такава закуска, а и имаме повод да празнуваме. Рандж, хрумна ми страхотна идея тази сутрин! Знам как хем да зарадваме стария Сураш, хем да не изневерим на принципите си!

Ранджит си изпи сока и зачака с нетърпение Мира да напълни чинията му.

— Ако наистина е така — заяви той, — ще накарам Гамини да те включи в управителния съвет на Pax per Fidem.

Тя се усмихна отново, но каза само:

— Ще можеш ли да изядеш четири наденички? Таши не ги погледна дори. Каза, че щяла да хапне нещо в университета.

Ранджит се намръщи театрално.

— Мира! Стига си говорила за наденички, а казвай какво си измислила!

— Ами — поде тя, като седна до него и си сипа чаша чай, — нали знаеш, че днес ще водя Робърт за повторна имунизация. И тази нощ сънувах нещо в тази връзка. Сънувах, че Робърт си е у дома, играе на компютъра, само че от цялото му тяло стърчат хартиени фунийки, от онези, заострените. И когато извадих една от рамото му, видях, че листът е изписан с библейски текст.