Поклати глава, за да се отърси от съня, и погледна часовника си. Послуша още минута споровете и се включи отново:
— Господин президент. — Шумотевицата продължи и той повтори малко по-силно. Никой не му обърна внимание, тогава Мич изкрещя: — Млъкнете всички! Веднага!
Дебатите спряха и Рап продължи:
— Господин президент, трябва да вземете решение. Аз и бомбата сме вече в хеликоптера и летим на запад от града. Ако искате да я хвърля в Чесапийк, по-добре побързайте, за да ми стигне времето да обърна и да мина отново над него.
— Вече летите към Маунт Уедър? — изуми се главният прокурор.
— Да. Стига сте хленчил. Аз съм този, който прекара последния час заедно с бомбата.
Гласът на президента беше спокоен:
— Не искам никой да говори, ако не го питам. Господин Раймър, на какво разстояние трябва да отведем хората от Маунт Уедър, за да ги предпазим от взрива и облака?
— На не много голямо, сър. Според нашия компютърен анализ, ако противоударните врати са затворени, обектът ще удържи цялата ударна вълна. Има и малка вероятност нещо да изскочи навън, но то ще е незначително.
— Какво е разстоянието?
— Километър и половина е достатъчен.
— Мич, колко време ни остава?
— Трийсет и осем минути.
— А за колко време ще стигнеш до Маунт Уедър?
— Приблизително за двайсет и пет минути.
— Генерал Флъд… какво мислите по въпроса?
— Имаме и други съоръжения, сър, обект „Р“, например, където вие се намирате в момента…
— Но — прекъсна го министър Макелън — Маунт Уедър е най-важният обект в системата.
— Кендъл! — тросна се президентът. — Говоря с генерал Флъд. Когато ти искам мнението, тогава ще се месиш. Та какво казвахте, генерале?
— Първо, най-важният обект в системата е НОРАД. Второ, от гледна точка на Пентагона обект „Р“ е по-важен от Маунт Уедър. Сред генералитета преобладава мнението, че тези бункери са добри за управление и контрол, но ако някой ден влезем във война с руснаците или китайците, Маунт Уедър ще бъде погребан в първите минути на техния мащабен удар по многобройни цели. Или от някоя тяхна мегатонна бомба.
— Значи казвате, че е излишен.
— Сър, според мен той стана излишен, година след като строежът му завърши.
— Колко време ще ни трябва да евакуираме персонала?
— Нямам представа, но знам, че противоударните врати се затварят цели десет минути.
Настъпи мълчание, секундите минаваха. Тогава президентът нареди:
— Искам да евакуирате Маунт Уедър незабавно! Генерал Флъд, настоявам членовете на кабинета да бъдат в първия хеликоптер.
— Слушам, сър.
— И се погрижете Мич да получи всичко необходимо.
— Благодаря ви, господин президент — каза Рап. — След минута ще ви се обадя, за да ви съобщя точно кога ще пристигнем.
Рап затвори телефона и надникна в кабината.
— Знаете ли къде се намира Маунт Уедър? — Пилотите кимнаха. — Добре тогава. Карайте натам със скоростта на светлината.
Вирджиния
Маунт Уедър е разположен в назъбения скалист край на щата, близо до границата на Западна Вирджиния, на осем километра от град Блумонт, Вирджиния. Върхът е част от планината Блу Ридж и отгоре минава голям път. Обектът се простира само върху четиристотин декара, но се вижда от километри заради големите комуникационни кули, които стърчат от върха на планината. Едната от кулите е собственост на телекомуникационната компания „Ей Ти & Ти“. Още от зараждането си обектът винаги е забулен в дълбока мистерия. Дори конгресът няма право да проверява годишния му бюджет. През годините съоръжението многократно си менеше имената, за да опази местоположението и предназначението си в тайна. Названията варираха от първото му кодово име — Високата точка, през Кристалния дворец (името на президентската част от помещенията в бункера), до дълъг списък от тривиални имена, които за различните правителствени агенции имат различни значения. В крайна сметка обаче най-често го наричат Маунт Уедър.
Мястото представлява истински мастодонт от времето на Студената война. До голяма степен прилича на обект „Р“, проектирано е да издържи при ядрена война, но от времето, когато бомбите бяха големи по размери и малки по мощност. За щастие на хората, които биха се преместили в бомбоубежището в случай на ядрена война, Маунт Уедър нямаше печалната слава на линията „Зигфрид“ или линията „Мажино“. Историята съдържаше достатъчно примери за крепости и убежища, оказали се ненужни по време на война и превзети от врага с лекота. Сега обаче на съоръжението му предстоеше да изиграе важна роля и в крайна сметка да послужи за гробница, каквато то винаги си беше.
Читать дальше