Артър Кларк - Спусъкът

А Гордън Грийн изобщо не се бе появил в Невада. Според Броуиър той се отказал в последния момент и заявил, че предпочита да си смени работата, отколкото да се премести другаде. Директорът беше предположил, че причината е някоя жена. Хортън бе пратил три съобщения на Грийн, но не получи отговор.

Новият инженер-физик Вал Боудън разполагаше с два пъти повече пространство от Лий и го бе превърнал в изцяло оборудвана експериментална работилница. До този момент хората му бяха построили четири Спусъка Модел Г. един за Лий, един за Хортън и два за полигона. Боудън бе симпатичен и талантлив и беше събрал около себе си също толкова талантлива група — неговият четвърти Спусък бе с четиридесет процента по-лек от първия и с една трета по-ефикасен. Но засега все още беше само колега, а на Хортън му липсваше остроумният, циничен приятел.

Дори Броуиър се бе променил. В Кълъмбъс той се беше задоволявал да седи зад бюрото си, да почива на лаврите си и да оставя тежката атлетика на научния персонал. Посещенията му в лабораториите бяха любезни и кратки и обикновено той проявяваше по-голям интерес към резултатите, отколкото към работата. Ала след преместването в Пристройката Броуиър се бе изпълнил с енергия. Беше запазил за себе си, проблема с оформянето, насочването и предпазването от спусъчното поле и бе възприел агресивен експериментален подход, който държеше на нокти хората на Боудън.

Хортън разполагаше с най-малко пространство и персонал. Неговата Група за теоретично моделиране заемаше шест малки офиса около скромна заседателна зала. Беше довел със себе си двама техници, математик, административен помощник, който да поддържа дневниците, и един млад физик с някои интересни мисли за отношението на информационната теория към системата ЕЛЯФ.

Срещаха се неофициално всяка сутрин за час-два и споделяха идеи и предположения. Тези разговори поддържаха интелектуалния им тонус, ала напрежението беше огромно, тъй като всеки съществен напредък щеше да има непосредствени дивиденти в работата на цялата пристройка. Въпреки че упоритото вдъхновение в експериментите не бе довело до особени успехи, задълбоченото теоретично разбиране на явлението беше ключовият камък в сградата, която се опитваха да построят.

Уви, напредваха бавно. Хортън характеризираше групата си с думите „добра химия, средна физика“ и поемаше почти цялата вина за това върху себе си. Следобед често се скриваше в кабинета си, потиснат от непреодолимата задача, и се бореше с убеждението, че е изгубил способността си да мисли ясно и че му липсва вдъхновението, необходимо за решаване на загадката.

Съмненията отстъпваха, но никога не изчезваха напълно. Все повече му се струваше, че откриването на Спусъка е станало случайно и че ще се наложи да го обяснява. Така че започна да настоява пред директора да публикуват резултатите си или поне да ги разпространят сред колегите си, които проявят интерес. Ала Броуиър категорично отказваше.

— „Математикъл Физикс“ не се интересува от феноменологични анекдоти — а аз не виждам каква полза ще има за работата ни да пратим публикацията в някое несериозно издание — отвърна Броуиър. — Във всеки случай договорът ни с министерството на отбраната не ни позволява да го направим без тяхната благословия — каквато точно сега няма да получим.

— Не разбирам защо си се съгласил с това…

— Не разбираш ли какво значи „държавна тайна“? Ще публикуваме откритието, когато това не носи толкова голям риск за проваляне на усилията на президента, на националната стабилност…

— Което може да значи след петдесет години — или никога.

— Междувременно правителството се съгласи да не оспорва патентованите ни приложения на Спусъка.

— Съгласили са се да ни оставят онова, което си е наше, стига да не казваме на никого за него — отвърна Хортън. — Нещо не виждам равностойността.

— Ако смяташ, че това е нищожна отстъпка, значи не си имал достатъчно контакти с висшите ешелони на властта — на която и да било власт. Те инстинктивно взимат каквото искат и си казват, че е в интересите на всички. Само най-достойните успяват да устоят. Имаме щастие, че в момента един от тях е президент.

— Ами ако след три години не преизберат Бреланд?

— След три години светът ще е друг — и не искам да гадая какъв точно. Ако ти трябват повече мозъци, Джефри, можеш да си ги осигуриш — ти не си попълнил и половината от екипа си и те уверявам, че никой няма да оспори искането ти, ако решиш да го удвоиш.