Артър Кларк - Спусъкът

— А къде?

— Изчакайте оперативното обсъждане.

Когато кацнаха, Адамс й нареди да го последва и кимна към кабинета си. И щом влязоха, се обърна към нея и скръсти ръце на гърдите си.

— Първо да се уверим, че и двамата сме наясно — не съм длъжен да ви давам обяснения.

— Тъй вярно.

— Чудесно. Тогава да преминем към обсъждането. Имате думата.

— Тъй като аз подписвам доклада, който отива в щаба, надявах се да ми изложите основанията си.

Адамс погледна през прозореца.

— Какъв според вас щеше да е резултатът с ракетите „Хелфайър“?

— Ами… — Тя прехапа устна. — Щом сто и двайсет милиметровият снаряд не свърши работа, резултатът с „Хелфайър“ щеше да е същият.

— В такъв случай в момента щеше да има около сто и двайсет войници, които са присъствали на чудо: консервена кутия, превърната в неуязвим танк с невидим щит — сто и двайсет умове, разбрали идеята, че нещо може да издържи на изстрелите им и да продължи напред. Не обвинявам никого в измяна, капитан Уикс, но мисля, че няма кой да им попречи да приказват за това. И не искам цялата армия да научи. Не мога да си представя нещо по-пагубно за бойния дух.

— Значи го направихте, за да ги успокоите?

— Да — потвърди Адамс. — Капитан Уикс, не знам дали ще забравят какво са видели, но половин чудо съвсем не е същото и разликата може би ще е достатъчна, за да ги накара да си държат устата затворена. Що се отнася до вашия доклад, напишете го както си е, но не усложнявайте нещата — аз отмених вашата заповед, защото исках да включа всички видове боеприпаси.

— Знаете ли, господин подполковник — бавно каза тя, — ако Спусъкът имаше по-голям обсег на действие, щеше да изгори танкът.

— Погрижете се и това да влезе в доклада ви, капитан Уикс — каза Адамс. — Но по-добре не го повтаряйте пред ДРУГ.

В една студена ясна януарска сутрин от военновъздушна база „Нелис“ излетяха два самолета и се издигнаха в кадифеното небе на Невада. В изпитание 11 участваха „Стар“ Г-14 на военноморския флот и модерен Р-22 на ВВС.

Тестът беше грижливо подготвен, екипажите бяха добре инструктирани. И все пак не всички въпроси имаха отговор, а някои дори не можеха да се зададат.

Един от тях се отнасяше до самата цел. Въпреки че повечето учебни цели бяха бракувани изтребители, в случая атаката бе насочена срещу QT-1 „Джейхоук“, двумоторен реактивен самолет, използван за обучение на транспортни пилоти. Дори ръководителят на теста беше признал, че това е странно.

Дори оръжейният арсенал бе необичайно голям за изпитание с един-единствен самолет от какъвто и да било тип. По-старият изтребител на капитан Торн с позивна „Вуду“ беше зареден с ракети „Финикс“ и „Спароу“, а по-новият на капитан Оутли с позивна „Носорог“ — със „Сайдуиндър“ и AMRAAM. Всички ракети бяха с истински бойни глави. Освен това самолетите носеха достатъчно боеприпаси за двадесетмилиметровите картечници „Вулкан“.

— Да не отивате на лов за мечки, Торн? — бе подхвърлил един от оръжейниците.

— Ще върнем каквото не ни трябва — отвърна пилотът. После каза на втория пилот: — Като че ли искат от един полет данни за цял месец.

Перспективата да ги получат обаче изглеждаше несигурна. Бяха им казали, че целта ще е снабдена с експериментален пакет електронни контрамерки, наричан просто „пакета“. Изобщо не се спомена за неговите принципи и възможности. Ала нищо във въздуха не можеше да устои на бойната мощ, заложена в плана за полета — най-малко такава тенекиена цел.

Не им беше работа да искат или очакват обяснения. Щяха да изпълнят операцията като професионалисти и да унищожат целта, а с останалото щеше да се занимава началството.

Двата самолета набраха свръхзвукова скорост и само след няколко минути стигнаха до първия междинен пункт над северозападна Юта. Завиха на юг, включиха далекообхватните си радари и се издигнаха на указаната височина. Почти едновременно засякоха целта, която кръжеше над полигона. Е-22 изостана зад Р-14, който трябваше да изстреля първата ракета.

— Флагман, тук Вуду — повика кулата Торн.

— Вуду, тук Флагман. Продължавай.

Когато радарът посочи разстояние до целта петдесет километра, пилотът изстреля ракета „Финикс“.

Щом ракетата се понесе напред, двата изтребителя завиха наляво и се отдалечиха на посоченото в плана разстояние. Ракетата летеше толкова бързо, че само вторият пилот на по-стария изтребител успя да види експлозията.

— Пряко попадение! — възбудено каза тя, докато яркожълтият блясък се свиваше в малък черен облак. Но в следващия миг забеляза, че целта все още е на радарния й дисплей. — Вуду…