Артър Кларк - Спусъкът

— Прието, командване. До всички, пригответе се за активиране на ЕМ1 по мой знак.

От хеликоптера Адамс и Уикс видяха, че двете бойни машини се отдалечават на неколкостотин метра от М113. Когато се разнесе заповедта за активиране, в минното поле внезапно изригна огромен полукръг и от някогашното езерно дъно полетяха поне петдесет стълба бели кристали и прах. Разминираният район бе широк почти триста метра. Когато М113 потегли напред, кръгът се разшири с още петдесет метра и после се превърна в гигантска дъга, движеща се пред машината като вълна.

— Невероятно — извика координаторката на Адамс. — Като че ли единственият начин мина да спре този бронетранспортьор е водачът да навлезе в полето преди да включи Спусъка. Бронирана колона с такова устройство в първата машина няма нужда изобщо да намалява скоростта. Смятам, че М58 вече е остарял — прибави тя. М58 бе настоящата сапьорна система за прочистване на мини.

— Нищо чудно — ядосано отвърна Адамс. — Точно това трябваше да се очаква от статичните тестове.

— Да, господин подполковник. Но въпреки това гледката е страхотна.

След като ЕМ1 разминира полето, презаредиха камерата и другите записващи устройства. Хеликоптерът се приближи до първата огнева зона. После в слушалките се разнесе нова заповед и старият бронетранспортьор с грохот потегли напред. Още щом подмина първото обозначаващо флагче, един войник, отдалечен на петстотин метра, откри огън с четиридесетмилиметрова автоматична гранатохвъргачка — отначало на единична стрелба, после на кратки, а след това на десетсекундни откоси с повече от сто гранати.

На сержанта, който натискаше спусъка на гранатохвъргачката, му се струваше, че всички изстрели попадат в целта — само че след като вятърът отвя дима, бронетранспортьорът продължаваше да напредва. Ала екипът с камерата, който следваше М113, и наблюдателите във въздуха видяха нещо съвсем различно. Гранатите избухваха на повече от двеста метра от бронираната машина, като че ли се блъскаха в невидима стена. До М113 достигнаха само няколко шрапнела.

— Е, наистина съм впечатлена — извика Уикс. — Такъв обстрел би трябвало да унищожи всеки бронетранспортьор.

Намръщеният Адамс не отговори.

В следващата огнева зона имаше пехотинци, въоръжени с две противотанкови ракети „Силвър Драгън“. Те се прицелиха точно, експлозиите бяха мощни, но резултатът остана същият. Недосегаем зад своя загадъчен щит, ЕМ1 продължаваше да се движи напред.

В третата огнева зона чакаше бойна машина „Брадли“, снабдена с най-ефикасното противотанково оръжие — самонасочващата се ракета TOW2. Нейната бойна глава бе достатъчно мощна, за да пробие предната броня на тежък боен танк, и не трябваше да има проблеми с леко бронирана кола като М113. Но тя също безсилно се разби в спусъчното поле. Приглушената от разстоянието ударна вълна за миг разлюля бронетранспортьора.

— Ако не го виждах с очите си… — измърмори Адамс.

— Контрол, тук командване — каква честота използва танкът?

— Втора бойна честота, господин подполковник.

Бронетранспортьорът вече навлизаше в четвъртата огнева зона. Адамс превключи честотата на радиостанцията. В слушалките му запращяха гласовете на танкистите в М1А2 „Ейбрамс“, които се готвеха за стрелба със смъртоносно точното си сто и двадесет милиметрово оръдие от разстояние осемстотин метра.

— Имате разрешение за стрелба — съобщиха от контрола на изпитанията.

— Огън!

От дулото на оръдието блъвна сиво-бял облак, разкъсван от тъмночервени пламъци, и огромният снаряд се понесе към целта си. Взривът бе ужасяващ, ударната вълна разтърси хеликоптера. Но въпреки че експлозията огъна една антена и отхвърли бронетранспортьора с половин метър настрани, нямаше други щети.

— А сега с учебния снаряд.

Уикс рязко се обърна към Адамс и попита:

— Кой е прибавил това към програмата?

— Аз — отвърна той.

— Но в учебните снаряди няма експлозив. Знаете какво ще се случи.

— Огън!

След секунди от ЕМ1 беше останало само мазно обгорено петно, широко десетина метра, облак черен дим и дъжд от метални отломки.

— Тук командване, до всички — каза Адамс по радиостанцията. — За днес свършихме. Изключете всички записващи устройства и се върнете в базата.

— Не разбирам, подполковник Адамс — извика Уикс и си свали слушалките. — В пета зона чакаше „Апачи“, зареден с ракети „Хелфайър“.

— Нека не разговаряме тук — ядосано каза Адамс, наведе се напред, потупа пилота по рамото и му даде знак да се връщат.