Артър Кларк - Спусъкът

Някъде отдалеч се чу рев на хеликоптер.

— Ще ги чакаме ли да започнат да стрелят? — прошепна Лий.

— Само ако се наложи да се уверим, че са те — отвърна той. — Вече са открили огън, забрави ли?

В отсрещния край на Сийтън Роуд зави автомобил и продължи в забранената посока по еднопосочната улица. Гордън натисна Лий да се скрие под таблото и приклекна до нея преди приближаващите фарове да ги осветят. Беше микробус.

— Фалшива тревога — каза Грийн. — Някой просто нарушава правилника.

Времето сякаш пълзеше.

— Генераторът ще ни издаде — прошепна Лий.

— Шшт. — Гордън стисна ръката й. — Изобщо няма да го чуят. Тия типове обичат да надуват двигателя и музиката в колата си.

— Май няма да дойдат.

— Ще дойдат. Мислят си, че държат Тони в напрежение, докато се друсат някъде.

— Откъде знаеш?

— Някога имах адски лоша преценка за приятелите си.

Тя погледна в страничното огледало.

— Чувствам се кофти.

— Само почакай.

Безкрайните минути пълзяха. Към полунощ Гордън чу рева на мощен двигател.

— Кабриото е на ъгъла — съобщи той и побутна задрямалата си спътничка по рамото.

— Какво?

После се появи и другата кола.

— Идват. Наведи се. — Грийн я последва и се скри от фаровете на камарото. После с дясната си ръка отмести лявата на Лий и стисна контролната кутия на Спусъка и прошепна: — Дай на мен.

Басовият тътен на камарото сякаш спря точно до прозореца на Гордън, който бе оставен отворен няколко сантиметра, за да могат да дишат и да чуват по-добре. Изтече една ужасяваща минута и той реши, че бусът е привлякъл вниманието на бандата.

До него се донасяха откъси от оживен разговор, пълен с жаргонни думи, мръсотии и смях. Грийн се напрегна да разбере онова, което чуваше, и изведнъж осъзна, че въпреки хвалбите им ги е уплашил пълният мрак в къщата на Барбара. Макар да се подиграваха на Тони, те се бавеха и се питаха дали не ги очаква засада.

Тъкмо поради тази вероятност той бе взел дистанционното управление на домашната система за сигурност от колата на Барбара, докато тя бе в мотелската стая на Лий. Системата беше елементарна, но Гордън не искаше много от нея — само да ги заблуди — еквивалентът на камъче, хвърлено в тъмнината. Той бръкна в джоба на якето си, стисна дистанционното и натисна най-горния бутон. Лампите на верандата и в дневната светнаха.

Бандата нямаше нужда от повече. От камарото се разнесоха викове и колата полетя напред.

— Не се изправяй — строго прошепна Грийн и се надигна.

Със студена решителност прецени обстановката. В кабриото имаше четирима Бели царе. Един стоеше изправен отзад, крещеше неразбираеми подигравки към къщата и размахваше два пистолета. Друг висеше от десния прозорец на експлоръра, стиснал някакво по-голямо оръжие. След секунди двете коли щяха да са точно срещу къщата.

Гордън не чака повече и само с едно натискане на палеца си запали генератора. Колиматорът на Спусъка вече сочеше към целта. Той леко завъртя китка и включи Спусъка.

Разнесе се кух пукот на малокалибрен автоматичен пистолет — на Грийн му се стори, че идва от експлоръра. Сякаш ударена с чук, стъклената врата в къщата на Барбара се пръсна на парчета. Излая второ оръжие, по-мощно — веднъж, после още веднъж. Чу се весел смях.

В следващия момент всичко се обърна с главата надолу. В експлоръра внезапно проблеснаха жълто-бели пламъци, сякаш на задната седалка бяха избухнали няколко сигнални ракети. Взривовете бяха почти безшумни, придружаваше ги само глухо тупване, като че ли някой хвърляше възглавница върху матрак. Но смехът и подигравателните викове се превърнаха в писъци, колата рязко зави, после спря. Грийн ясно виждаше гърчещите се гангстери, които се опитваха да избягат от огъня.

В същото време камарото увеличи скоростта. Но едва измина няколко метра, когато от багажника му изригна огнено кълбо, толкова горещо, че топлината му парна лицето на Гордън. След секунди колата се блъсна в един паркиран пикап.

— Каквото посееш… — мрачно рече той. — Сега може би полицията най-после ще обърне внимание.

Изправена на седалката до него, Лий мълчеше и гледаше с ококорени очи.

Грийн запали двигателя на буса. Горящите коли бяха препречили Сийтън Роуд, затова той обърна на първата отбивка. Включи фаровете едва когато зави надясно зад ъгъла. От този момент нататък щяха да се преструват на невинни.

— Беше ужасно — с пресипнал глас каза тя.

— Това е само началото.

— Чувствам се мръсна.