Артър Кларк - Спусъкът

— Как смятате, че ще реагират на това? — попита Бреланд и потупа заключващата се папка от изкуствена кожа с дневния ред, носеща надпис „строго секретно“.

— Честно казано, господин президент, мисля, че ще си имате проблеми — отвърна Степак. — Освен значението на тази техника за външната политика и националната сигурност, вие променяте условията на играта по начин, който ги застрашава. Те са хора. От трийсет години са в армията. Под златните звезди и нашивките се крият пилоти, пехотинци и моряци. Те знаят какво залагат хората, които участват в истинските битки, и се отъждествяват с тях. Предполагам, че щом се опомнят от шока, щом помислят върху новината, ще започнат да се съпротивляват. Нямам представа дали това ще е още днес, или по-нататък.

— Първо прецени сведенията на разузнаването, после разгръщай войската си.

— Първо се погрижи за отбраната, после излизай на бойното поле — усмихна се Степак. — Още нещо. Те сигурно ще се обидят, че не сте им казали нищо преди да вземете решенията си. Може да се запитат защо въпросът не е минал през Съвета за национална сигурност.

— Не е ли очевидно? Самото споменаване на СНС навярно щеше да подплаши хората на Голдстийн. Освен това вицепрезидентът е единственият член на съвета, който не участва в разработването на проект „Генерал“.

Степак кимна.

— Възнамерявате ли да я включите в скоро време?

— Не — сви рамене Бреланд. — Труман научил за атомната бомба едва след смъртта на Рузвелт. — Забеляза изненадата, изписала се на лицето на министъра на отбраната, и прибави: — Има голяма вероятност да ме отстранят за държавна измяна. Нали?

— Ще ми се да можех да отговоря, че надценявате риска, господин президент.

— Познавам в Капитолия предостатъчно хора, които ще приемат за чиста измяна факта, че съм допуснал това откритие да разоръжи нашата армия. Знам какъв щеше да е съветът на Бен Туили — унищожи резултатите от експериментите и направи така, че „Терабайт“ да изчезне — с крива усмивка каза Бреланд. — И сигурно щеше да има адски много съмишленици.

— Най-вероятно.

— Но ако задържа Тони на разстояние, тя няма да пострада от моя импийчмънт. Което ще е добре за страната — ако една сутрин всички се събудят и открият, че имат президент, за когото никой не е гласувал… — Той поклати глава. — Ще се опитаме да избегнем този демократичен експеримент.

— Съгласен съм, господин президент.

— Което ме връща към вашите думи — рече Бреланд, стана и излезе иззад бюрото. — Каква форма може да придобие тяхната „съпротива“? Смятате ли, че има вероятност Съветът на началник-щабовете да прибегне към преки действия?

— Срещу вас ли?

— Срещу мен. Срещу нас. И моля ви, дайте ми честен отговор — не ми трябват лекомислени успокоения, че такова нещо никога не се е случвало в тази страна.

— Това не е лекомислено успокоение — отвърна Степак. — Тези хора възприемат клетвите си също толкова сериозно, колкото вие вашата. Не са като ученици, които мърморят Клетвата за вярност преди началото на часовете.

— Вярвам ви — но това не изключва възможността за принципно разминаване на мненията. Те полагат клетва пред конституцията и президентството, а не към конкретен президент. Бездействието им трябва да има граница. Питам ви с колко време според вас разполагаме.

— Няма значение къде е границата, нито от коя страна сте вие — каза Степак. — Не е работа на Съвета на началник-щабовете да ви сваля. Вие може да не го разбирате, но те са съвсем наясно. Прав сте за човешката природа, но целият смисъл на военното обучение и вярност е тази природа да се преодолее. Това е единственият начин да хвърлите хората си срещу куршумите — когато всеки рационален човек вижда, че е най-разумно да избяга.

Бреланд се намръщи.

— Лично ли познавате всички членове на Съвета?

— Да. Смятам двама от тях за свои приятели. Но щях да кажа същото и ако ми бяха напълно непознати — твърдо заяви генералът. — Господин президент, ако ви предстоеше импийчмънт и по Пенсилвания Авеню идваше разгневена тълпа с намерението да ускори свалянето ви, всеки един от тези хора без колебание щеше да ви защити, да даде живота си, ако трябва, за да доживеете импийчмънта. Когато Джонсън и Макнамара са провалили Виетнамската война, не е имало преврат, не е имало „нощ на генералите“, когато Никсън опетни президентския пост или когато Клинтън го предаде. От тази страна не ви заплашва нищо.

Бреланд, смаян от сериозния укор на Степак, отстъпи крачка назад и седна на ръба на бюрото си.