Артър Кларк - Спусъкът

— Все си мисля, че някой ще се появи в една от ония коли, аз ще се парализирам от страх и семейството ми ще бъде избито пред очите ми.

Той се усмихна.

— Като малка е трябвало повече да играеш на „Дуум“ — щеше да развиеш бойните си рефлекси.

— Мразех тази игра.

— Не съм изненадан. — Грийн отново погледна в огледалото. — Никой не зави след нас. Освен ако просто не се натресем на бандитите…

— Хайде да се престорим, че сме суеверни, и да не си мислим за лоши неща.

— Съгласен — отвърна той. — Добре, виждам табелата за мотела. Ще я изпреваря, за да те оставя преди нея. Ще изчакам да тръгне пак за работа и после ще дойда да поговоря с Тони. Кажи й да не паркира на улицата и след работа да вземе такси. Не виждам тия бандюги да изгарят от нетърпение, но предпочитам да не ги смятаме за идиоти.

След три часа Гордън и Лий бяха паркирали на тротоара в западния край на Сийтън Роуд. Нервността им бе заменена от тиха, почти фаталистична решителност. Бяха завербували Тони в заговора си и — както предполагаше Грийн — младежът им беше казал много повече, отколкото на полицията. С негова помощ знаеха какви коли търсят: бял камаро кабрио и зелен „Еди Бауър Експлорър“.

— Всяка сутрин се появяват с гръм и трясък на училищния паркинг, надуват клаксоните, горят гуми — каза Тони. — Камарото е на Фрости — Стивън Фрост. Другата кола е на Джон Ноулън. Винаги паркират един до друг на първия ред — всеки го знае и никой не смее да паркира там. Надуват двигателите и след пет минути вече са ги наобиколили двайсетина момичета, всичките страхотни гаджета.

Също благодарение на Тони бяха уверени, че не чакат напразно.

Бяха му казали колкото може по-малко за плана си, но въпреки това трудно бяха успели да го убедят да участва. С безразсъдната арогантност на всички младежи той беше готов да се включи в лова, представяйки си мига на победата, предвкусвайки унижението на гангстерите и копнеейки за възмездие. Само съпротивата на Лий и Гордън успя да укроти нетърпението му.

— Трябва да останеш при майка си и сестра си, за да ги пазиш — казаха му те. — Ние не можем да се справим с това и ти не можеш да свършиш нашата работа.

Ала Тони не се успокои, докато не откри начин да се включи в играта.

— Искате да сте сигурни, че довечера ще се появят, нали? И ще наблюдавате къщата в случай, че се върнат.

Гордън потвърди.

— Тогава ми се обадете, когато заемете позиция. Аз ще се погрижа. Знам какво ще ги накара да дойдат.

Бяха се обадили преди половин час. Над Сийтън Роуд вече се спускаше здрач. Децата се прибираха от дворовете, възрастните — от верандите. Лампите на страничните врати и в задните дворове светеха, стопаните викаха кучетата си в къщите за през нощта. Щорите и завесите се спускаха като защита срещу мрака и скриваха синкавата светлина на телевизори и компютърни монитори. Две от трите улични лампи замъждукаха. Докато загреят, улицата опустя, изоставена на господарите на мрака.

Мълчаливо хванати за ръце, Гордън и Лий ги чакаха да се появят.

Минутите се нижеха мъчително. Чу се далечна сирена, после втора.

— Катастрофа — прошепна Гордън. — Или пожар.

Видя в огледалото, че по Сийтън Роуд завива кола и се приближава към тях. Фаровете й за миг го заслепиха и Грийн вдигна ръка, за да заслони очи.

— Чакай — усетил нервността на Лий, каза той. — Автомобилът мина покрай тях — беше червен — и изчезна в една тясна отбивка малко по-нататък.

Рошаво куче прекоси светлия кръг, хвърлян от най-близката улична лампа.

— Струва ми се, че моментът е подходящ да ми обясниш защо сестра ти живее в такъв квартал.

— Тя ми е сестра само по баща.

— И как така?

Тейър въздъхна.

— Преди трийсетина години баща ми дошъл в Кливланд по работа и лекомислено оставил сперматозоидите си тук.

— Леле!

— Майката на Барбара позволила на адвокатите на баща ми да я убедят да подпише договор за издръжка, която може да е изглеждала щедра, но изобщо не е била честна. Въпреки това рентата й била като магнит за всякакви използвачи — двама съпрузи, двама любовници, още две бебета. Когато навърши осемнайсет, Барбара получи двайсет и пет хиляди — трябваше да са за следване, но не бяха достатъчно. Вместо това си купи кола. И още я кара.

— Значи не е била допусната до семейното ви гнездо.

— Не. Мама никога не би го позволила. Баща ми я признава съвсем неохотно. Аз съм й най-близка — може би защото също съм от отритнатите. Джой е добрата дъщеря, тя не иска да ядосва мама и да поставя в неловко положение татко. Има много за губене.