Артър Кларк - Спусъкът

Изтече половин час преди Лий да е готова да разговаря с него.

През първите няколко минути тя продължи да се разхожда из стаята, отвори малкия хладилник, но не намери нищо, което да подхожда на настроението й, разтърка лицето си до зачервяване в банята, седна на леглото си и започна да си реши косата толкова енергично, че Гордън не можеше да повярва, че не е болезнено. Накрая остави четката и взе слушалката.

— Търсене — каза тя. — Кливланд Хайс, Охайо. Полиция. Телефонна централа. Свържи ме.

Последва кратък и жесток урок за характера на полицейските задължения и възможности. Гордън наблюдаваше изненадата, възмущението, стъписването и накрая отчаянието, които се изписаха на лицето на Лий.

Да, полицията знаела за съществуването на банди в Кливланд Хайс. Да, уличните патрули знаели за стрелбата по къщата на Барбара. Не, те не можели да обещаят закрила — полицията разследвала престъпления, не осигурявала бодигардове. Не, детективите не разследвали активно случая — средно се получавали най-малко десет съобщения за стрелба на нощ. Да, в един идеален свят — но не, този не бил такъв, и едва имали време да разследват случаите, в които жертвите попадали в болница или в моргата.

Когато разговорът свърши, Лий все още проявяваше всички признаци на крайна възбуда. Тя стоеше до вратата, обгърнала раменете си с ръце, свела глава и впила невиждащи очи в пода. Гордън имаше впечатлението, че ако се опита да я прегърне, за да я утеши, ще го ухапе по ръката.

После тя отново взе телефона и този път се обади на по-малката си сестра Джой в Бейкърсфилд, Калифорния. Барбара очевидно не й беше звъняла, което позволи на Гордън да получи голяма част от необходимата му информация. След като Лий разказа историята на сестра си, двете си поговориха за склонността на Барбара да изпада в паника и това малко поуспокои Лий.

— Точно… Точно така — каза тя в отговор на някаква забележка на Джой. — Като че ли няма никакъв инстинкт за самосъхранение. Тя е като заека, който седи по средата на пътя и гледа фаровете на връхлитащия камион, вместо да избяга. А? Не, мисля, че дори не чака да я спасят. Просто е изгубила ума и дума.

Но Джой нямаше никакви идеи, никакви решения на дилемата. Двете сестри бяха единодушни, че няма смисъл да замесват баща си, който беше достатъчно зает да се грижи за майка им, пък и освен това се намираше чак във Флорида. Бързо стана ясно, че Джой може да помогне само със съчувствие и на сутринта да се обади на Барбара, за да се опита да я убеди да приеме предложението на Лий.

След този разговор гневът на Лий се стопи, заменен от унилото изражение на човек, изпаднал в беда и внезапно осъзнал, че отникъде не се задава помощ. Тя опита да се свърже с Барбара, ала никой не й отговори. Остави съобщение по войсмейла, но гласът й звучеше безжизнено, докато казваше: „Барбара, аз съм Лий. Моля те, обади ми се.“

После седна на леглото си и затвори телефона.

— Може да е в колата и да пътува насам.

— Не — отвърна Лий. — Барбара не е способна да излезе през вратата и да се занимава с подробностите. Никога няма да напусне дома си, без да разговаря с мен — да се увери, че ще я приема, да уговори време, да ме попита дали да донесе възглавници, такива неща.

— Значи смяташ…

— Не искам дори да си го помисля. Сигурно е изключила телефона, за да не събуди децата — в края на краищата имат нужда от сън, ако утре ще ходят на училище. — Лий поклати глава. — Много я обичам, но понякога просто ми се ще да я напляскам, за да й дойде умът.

Гордън кимна.

— Налага се да отида там — примирено въздъхна Лий. — И по някакъв начин да я накарам да се освести — не мога да й позволя пак да изложи на опасност децата.

— Добре — отвърна Гордън. — Тогава най-добре да престанем с приказките и да се хванем на работа.

— Какво си намислил?

— Не знам защо и ти не си мислиш същото — рече той. — Ония бандити ще искат да проверят резултата от предупреждението си. Ако утре сутрин Тони им каже да си го начукат, утре вечер пак ще се върнат. И ние ще ги чакаме.

— Ти си се побъркал, Горди…

— Не съм. До утре на обяд можем да приготвим Второто бебе. Трябва само да сглобя колиматора, който проектирам от около седмица, докато ти свързваш контролния пулт. Ще стигнем, докато децата се приберат от училище.

— Шефът никога няма да се съгласи.

— Сериозно основание да не го питаме.

— Да не искаш да кажеш просто да заминем с Бебето?

— Да.

— Ще ни застрелят. И после Броуиър ще ни уволни. А след това неговите приятели в шерифската служба за всеки случай ще хвърлят труповете ни в затвора.