Артър Кларк - Спусъкът

— Знаеш ли, говориш почти като сестра си — тихо рече Гордън. — Защо си търсиш оправдания да не опиташ?

Предизвикателството улучи в десетката и очите й изненадано се разшириха.

— Мислиш, че не искам да й помогна ли? Ще ни спрат на портала, Горди.

— Няма — възрази той. — Вече три пъти съм изкарвал буса оттук, два пъти с Второто бебе вътре — а последния път с генераторната платформа, закачена отзад.

— Защо?

— Притеснявах се дали системата е годна за пътуване. Трябваше да проверя дали няма да излезе от строя.

Лий го погледна подозрително.

— Не избързваш ли малко? Горди, да не си намислил да я откраднеш?

Той сви рамене.

— Опитвам се да си върша работата, нищо повече — грижа се да сме готови за всякакви изненади. Опитвам се да ни защитя. По същата причина я включвам и всяка нощ. Малко допълнителна охрана.

— Какво? Как?

— С модулен брояч, свързан директно с активатора. Не се ядосвай — трябваше да си малко по-параноична, за да го забележиш. — Грийн се подсмихна. — В четвъртък обаче за малко да ме хванеш, когато стана по-рано.

— Копе… Оная сутрин ми се стори, че е адски топло. Даже проверих дали климатикът работи.

— Трябваше да го включа в генераторната платформа. Климатикът не може да го компенсира. — Той се усмихна заговорнически. — Е, ще постъпим ли както трябва, или ще вземем безопасното решение?

— Първо ми обясни нещо. Защо искаш да рискуваш? Тя е моя сестра, децата са мои племенници, но ти изобщо не ги познаваш. Защо го правиш?

Грийн прехапа устна.

— Ти я обичаш. Това ми е достатъчно. Аз не пресмятам нещата като другите хора, Лий.

— Това ли ще кажеш на шефа, когато се върнем?

— Ще му кажа, че сме изкарали системата, за да направим експеримент в реални условия. И ако спасяването на сестра ти и нейните деца не му се стори достатъчно сериозна причина, ще знам, че не искам да работя за такива хора.

— Тогава защо не ги попиташ?

— Защото ще се блъснем право в цяла стена от тревоги, а нямаме достатъчно време да я събаряме. Когато се върнем, те няма да могат да ни кажат „Ами ако…“. — Гордън се усмихна. — И точно затова е по-лесно да получиш прошка, отколкото разрешение.

Лий клатеше глава.

— Може би щом отида там, ще мога да я убедя да се премести при мен…

— Някога успявала ли си?

— Какво да съм успявала?

— Някога убеждавала ли си я да постъпи разумно, когато тя е била решена да постъпи по познатия или очаквания начин? Колко пъти я е блъскал камионът и ти колко пъти си успявала да я накараш да избяга на тротоара?

— Никога — мрачно призна Лий. — Камионът винаги я блъска.

— Тогава защо още седим тук и дрънкаме? — Гордън се изправи. — Чака ни много работа.

Точно според неговото предвиждане, само няколко минути след обяд двамата с Лий се качиха на необозначения бял бус. Зад тях в заключеното товарно отделение беше Спусъкът, поставен върху стиропорена подложка и завързан с широки ремъци. На теглич зад буса бе закачена яркооранжевата генераторна платформа.

Спокойно отпуснал ръце на волана, Гордън погледна към Лий.

— Готова ли си?

Кимването й не беше съвсем убедително, ала Грийн въпреки това протегна ръка към ключа. Двигателят зави, задави се и запали.

— Опитай се да не изглеждаш толкова виновна — каза той и превключи на скорост.

На вътрешния портал нямаха никакви проблеми. Дежурен бе Тим Бартъл, който им махна да минат още щом позна номера, написан с черна боя отстрани на буса. Пазачите на уличния портал бяха непознати, но не проявиха особено любопитство, докато вписваха двамата учени в присъствената книга.

— Нали ти казах? — рече Гордън, когато зави по Шанахън Роуд. Но на лицето на Лий не се изписа облекчение. — Какво ти е? — попита той.

— Мисля за Ерик. Още е в болница, нали?

— Такива изгаряния зарастват бавно.

Лий погледна през прозореца.

— Не знам дали мога нарочно да го причиня на някого.

Грийн стисна ръката й.

— Няма да се наложи — каза той. — Знам как се чувстваш. Просто трябва да заведеш сестра си и децата в някой мотел — и да я убедиш, че трябва да остави нещата да се поуспокоят за ден-два. Просто ги дръж далеч от къщата. Аз ще се справя с останалото.

— Това не те ли безпокои?

— Не — отвърна Гордън и отново стисна волана с две ръце, за да завие на юг към магистралата. — Лий, когато са извадили пистолет и са го насочили срещу семейството ти, ония бандити сами са започнали играта. Няма да си изгубя съня, ако бумерангът се върне при тях. Дали ще пострадат? Дали ще убием някого? По дяволите, надявам се. Ти не си ли съгласна с това?