Артър Кларк - Спусъкът

— Не можеш да си уреждаш срещи с гаджетата в полунощ ли?

— Не, не мога да остана буден до края на срещите. Това съсипва репутацията ми.

Тейър изсумтя.

— Широчината на скобата е шейсет милиметра.

— Ясно.

Когато скобата се оформи на екрана, Грийн мислено прегледа списъка със задачи, които им беше оставил Хортън.

Данните по проекта бяха събрани, шифровани и архивирани в два секретни сайта. Прототипният Спусък бе разглобен на части, опакован и готов за транспортиране. Тестовите проби бяха обозначени, индексирани и прибрани в три алуминиеви сандъка.

Оставаше само да демонтират главния контролен пулт, работа, която зависеше от пристигането на поръчания дървен сандък и две яки гърбини, заети от лабораторната охрана. Портативният излъчвател беше издържал нискоенергийните тестове и бе готов за първата серия системни проверки веднага щом станеше готов контролният пулт.

Не беше изпълнена само последната точка от списъка, прибавена от самия Грийн — да направи „Бебе номер две“ не само портативно, но и мобилно. „Просто има места, където човек не може да опъне разклонител“ — бе пояснил той.

Така че го разсейваше нещо, което в крайна сметка се свеждаше до примитивна технология — два високоенергийни верижни дизелови генератора. Доставен заедно с ремарке и звукоизолиращ контейнер, Дюо-Кат 1500 беше предназначен за авариен генератор с автоматично превключване от основна на поддържаща система.

Грийн бе пожертвал тази възможност в името на удвояването на енергийната мощност. В същото време беше решил да замени трансформаторната платформа с надеждата да филтрира и стабилизира притока на енергия почти до лабораторни стандарти. Предполагаше, че разполага с четири дни — и очакваше да свърши един ден преди Лий.

— Ще ида да донеса скобата — каза той. — И ще си оставя багажа във втората заседателна зала. Случайно да знаеш къде са преместили кушетката от кабинета на Бартън?

— А, още си е там. Изнесоха бюрото, за да направят място за леглото ми.

— Може ли да я взема? Не искам да моля „Обслужване“ за второ легло…

— Котаракът ми спи на него… — започна Тейър.

— Ясно. — Грийн сви рамене. — Тогава значи минаваме към план Б. В кабинета на доктор Броуиър все трябва да има нещо, което си струва да взема на заем.

— Няма нищо — за негова изненада каза Лий. — Ърни ще свикне. Просто засега си остави сака в моята стая. После ще ти помогна да преместиш кушетката.

Почти от момента на постъпването на Грийн в „Терабайт“ между двамата с Лий бе започнало глупаво и досадно съперничество, което можеше да мине за флирт, ако бяха с двадесет години по-млади — безплодна борба между двама талантливи учени с цел да получат комплимент от другия, съчетана с упорита решимост да не доставят на противника това удоволствие.

След толкова много месеци от съперничеството не бе останало почти нищо. То продължаваше като нервен тик, като шега, която нито един от двамата не взимаше на сериозно, но и не се отказваше от нея. Хортън го наричаше „Хайде да си бъркаме в очите с пръчка“ и понякога им се караше.

Тази вечер обаче Тейър каза:

— Пак го правим. — Тя се отпусна назад и изключи тестовата си апаратура.

— Кое?

— Продължаваме само защото ти не искаш да си признаеш, че ти е омръзнало. Е, на мен ми омръзна. Цял ден съм затворена тук и очите ми вече не могат да се фокусират.

Грийн остави инструментите си.

— И сигурно според теб това доказва, че си зряла и отговорна.

— Ни най-малко — весело отвърна тя, изправи се и се протегна. — Доказах го миналата седмица, като останах да работя тук, докато ти си тръгваше рано да гониш гаджета.

— Че аз ли аз съм виновен, че жените ме харесват? — рече той и я последва към коридора.

— Че как няма да те харесват? Плащаш предварително и си тръгваш рано.

Грийн потръпна.

— Леле! Станал жертва на удар под кръста, белият цар залита, задъхано се предава и скача от дъската. За щастие пада на кушетката.

— Винаги милостива в победата си, черната царица кани победения цар на пица.

— Поръчала ли си я вече?

— Преди половин час. След десетина минути трябва да пристигне.

— Ха! Значи се помиряваме само защото си гладна, така ли? Да! — изкиска се той и направи няколко триумфални танцови стъпки. — Връщам си капитулацията назад. О, понякога плътта е толкова слаба…

Пицата бързо изчезна, както и една голяма бутилка вино, която Тейър извади от малкия хладилник.

— Благодаря — каза Грийн. — Беше чудесно — наистина. Утре сутрин ще трябва да направя няколко обиколки на оградата.