Кони Мейсън - Лъвът

— И аз трябва да повярвам, че само си я успокоявал?

— Щях да ти обясня, ако ми беше дала възможност. Забрина е отмъстителна кучка. Не ми се мисли на какво е способна, ако види, че никой не я желае. Трябва да ми вярваш, Ариана. Няма да стоя и да гледам как ставаш съпруга на друг.

Ариана се хвърли в обятията му и потърси комфорта, който той й предлагаше. Лайън я притисна горещо към себе си и зашепна в ухото й думи на собствения си език, непонятни за нея. Беше топъл и силен, изтъкан от мускули, и Ариана почти забрави какво имаше да му казва.

Внезапно тя се изтръгна от прегръдката му.

— Лайън, може би трябва да се подчиниш на крал Малкълм. — В гласа й се долавяше отчаяние.

— Знаеш, че не мога, Ариана. — В очите му се четеше разбиране и съчувствие. — Да не си имала ново видение? Знаеш, че не вярвам много в такива неща.

— Не, беше само предчувствие, Лайън. Чувствам, че те грози опасност, но не знам откъде идва тя.

— Един рицар винаги е в опасност. За мен това е начин на живот. Не мога да направя това, което искаш от мен, Ариана.

В очите й проблеснаха сълзи.

— И ще ме оставиш да се омъжа за Едрик?

— Не, никога! Искам само да ми се довериш, скъпа. — Той отново я притисна към себе си и обсипа устните й с целувки.

Ариана се отпусна в ръцете му и долови успокоителните удари на сърцето му.

— За всичко съм виновна аз, Лайън. Не трябваше да бягам от Лондон с Едрик. Молих го да ме остави да се върна, но той отказа. Дори ме завърза за седлото и поставяше пазач пред вратата ми, когато спирахме да пренощуваме.

Лайън сякаш се вцепени.

— Завързал те е за седлото? — Очите му проблеснаха като ледени късчета.

— Истината е, че не ме нарани сериозно. Моля те, Лайън, забрави за Едрик. В момента се боя за теб.

Той я целуна отново — жадно и продължително, а после я отдалечи от себе си.

— Не мога да остана при теб тази вечер, скъпа, макар да ми се иска. Опитай се да не ядосваш Малкълм. Ще намеря начин да се измъкнем от тази бъркотия.

— Остава ни твърде малко време — отвърна унило Ариана. — По-малко от две седмици. Моля те, подчини се на Малкълм, дори ако това означава по-късно да нарушиш обета си. Толкова много ли искам от теб?

— Никак не е малко, Ариана. Искаш да се отрека от честта си. Не мога да направя това, скъпа, дори заради теб.

Ариана вдигна безпомощно рамене.

— Върви тогава. Няма какво повече да си кажем.

Очите й се напълниха със сълзи, но тя упорито се бореше с тях. Как би могъл Лайън да й помогне? Та той имаше само неколцина рицари и упорития си нрав.

— Все ще измисля нещо — каза той с мрачна решимост. После внезапно се обърна и напусна стаята й.

Лайън седеше от часове над халбата си с бира, потънал в мрачни мисли. Събитията от последните дни не вещаеха нищо добро. В деня след като отказа да премине на страната на Малкълм, верните му рицари бяха оковани и хвърлени в тъмница. Явно разтревожен от славата на Лайън на непобедим боец и властен лидер, Малкълм бе решил, че ще е най-добре да се отърве от личната му охрана, докато не види лорд Едрик и лейди Ариана женени и консумирали брака си. Това беше коварен ход, който Лайън не бе очаквал.

Уви, той нямаше достатъчно пари, за да подкупи цялата армия на Малкълм, и затова се оказа съвсем сам във вражеската обител. Лорд Едрик от своя страна направи всичко възможно да го държи далече от Ариана. Понеже не вярваше на хората на Малкълм, всяка вечер той поставяше някой от доверените си рицари пред вратата на Ариана и така направи невъзможни нощните визити на Лайън.

Времето летеше, а подготовката за сватбеното тържество напредваше под зоркия поглед на кралица Маргарет. Салонът бе педантично почистен и полиран, след като смениха старите дървени дъски с нови. Килимите бяха грижливо изпрани и пренаредени. Цяла армия от слуги бяха ангажирани с ястията за голямото тържество.

Вечерта преди венчавката всички се събраха в салона за предварителното тържество. С пламнали очи, Лайън гледаше как Ариана влиза в помещението, хванала Едрик под ръка, облечена в прелестна кадифена рокля, поръбена с хермелин. Дрехата беше искрящо зелена, препасана с колан, украсен с филигран. Сребристите й коси бяха скромно прибрани под копринен воал, придържан от златна диадема, обсипана с перли. За миг тя отправи към Лайън поглед, пълен с отчаяние, и отмести очи. За един кратък миг бе разбрала всичко. Сега нищо не можеше да я спаси.

Ариана знаеше, че Едрик не е жесток човек, не беше дори отмъстителен. Знаеше, че той ще е внимателен с нея, но не го обичаше. И ако Едрик бе склонен да признае истината, той също не я обичаше. Ариана го бе видяла по какъв начин гледа лейди Забрина през последните дни — сякаш умира от глад, а тя е апетитно късче месо. Може би някога бе искал Ариана да стане негова съпруга, но сега тя беше сигурна, че е съгласен с този брак, само за да угоди на Малкълм. Неведнъж беше опитала да го убеди, че този брак ще донесе само беди и за двама им, но той не искаше и да чуе, само повтаряше, че изпълняват волята на семействата си.