Кони Мейсън - Лъвът

— Ариана беше щастлива като моя жена, включително и в леглото. Може би дори носи моето дете. И ако е така, нищо на този свят няма да ме спре да си взема онова, което ми принадлежи.

— Не смятам да обмислям такава възможност предварително. — Едрик изгледа насмешливо Лайън. — А може би семето ви е дефектно, защото не съм забелязал лейди Ариана да нараства.

— Бих могъл да ви обявя дуел за тези думи — каза Лайън, макар да знаеше, че няма да го направи. Трябваше да се владее, ако искаше да измъкне и двама им с Ариана от тази каша.

— Така е, но няма да го направите — отвърна уверено Едрик. — Защото, ако случайно ме убиете, Малкълм несъмнено ще поиска главата ви или ще ви хвърли в тъмницата под крепостта. — Той присви очи, сякаш внимателно обмисляше нещо. — Честно да ви кажа, милорд, при други обстоятелства не бих се поколебал да се възползвам от брак с лейди Забрина. Но вече съм обещал подкрепа на Малкълм.

— В такъв случай, запомнете, Едрик Блекхийт — подхвана Лайън с мрачна решимост, — че никога няма да притежавате Ариана Крагмер. Тя е моя. И ако някой друг мъж се опита дори да я докосне, ще го убия. — С тези думи Лайън се обърна и се отдалечи по коридора.

Ариана дълго време се молеше да я споходи някакво видение, но то все не идваше. Когато ставаше въпрос за собствения й живот, рядко я спохождаха видения, но тя продължаваше да се надява на някакъв знак, че животът на Лайън няма да е застрашен, след като откаже да се покори на Малкълм. Беше стояла с часове, вторачена в празното пространство, молейки се за някакво видение, но получи само смътни предчувствия. Нямаше откъде да знае, но нещо в сърцето й подсказваше, че Лайън по-скоро би умрял, отколкото да премине на страната на Малкълм.

Изтощена до крайност, Ариана осъзна, че тази нощ ще е повече от невъзможно Лайън да се промъкне в стаята й. Малкълм бе поставил страж до вратата й, само за да не може да я посещава бившият й съпруг. Досега Лайън сигурно бе съобщил на Малкълм, че няма да мине на негова страна. Ариана се боеше, че шотландския крал е приел тежко вестта, макар да не мислеше, че Малкълм би си позволил да нарани Лайън, защото би рискувал гнева на Уилям. А никой не искаше да си навлече гнева на Уилям Нормански.

Всъщност, Ариана дори не беше сигурна дали Лайън ще иска да я види отново, след като бе избягала по такъв начин от него в салона. Гордостта й не й позволи да остане след разговора, който бе дочула между него и Забрина. Звучеше така, сякаш Лайън нямаше търпение да се отърве от нея, за да вземе за жена отдавнашната си любовница. А сега Ариана проклинаше проклетата си гордост, която не й позволи да остане. Поне да беше изслушала обяснението му, а тя бе избягала, сякаш я гонеше самият дявол. Снощи в ръцете на Лайън бе изживяла нещо невероятно. Сега, когато гневът й бе отминал, й се струваше невероятно той да предпочита лейди Забрина пред нея. Лайън я бе помолил да му се довери, а тя бе позволила емоциите да я подведат, вместо да се вслуша в думите му. Беше твърде импулсивна, твърде невъздържана.

Ариана въздъхна печално и се приготви да си ляга. Тъкмо понечи да съблече роклята си, когато някой почука предпазливо. С разтуптяно сърце, тя пристъпи към вратата. Беше сложила резето отвътре. След инцидента през последната нощ, едва ли някога щеше да забрави да заключи отново.

— Кой е?

— Лайън. Отвори бързо.

Лайън! Пръстите й се засуетиха с резето. Миг по-късно Лайън прекрачи прага и внимателно затвори вратата зад гърба си. Той също бе научил своя урок.

— Опасно е да идваш тук — надигна истерично глас Ариана. — Къде е пазачът? Не мога да повярвам, че си минал покрай поста.

— Разбира се, че не съм. — Лайън се ухили. — Той реши просто да си затвори очите. Човекът е търговец и няма нищо против да заобикаля правилата, ако това ще му донесе полза.

— А ти си го възнаградил за любезността — довърши Ариана: — Защо дойде?

— Трябва да поговорим.

— Да — съгласи се тя. — Страхувах се за теб. Как прие Малкълм отказа ти да преминеш на негова страна?

— Зле. Само страхът му от Уилям го възпря да ме хвърли в тъмницата. Той обаче е непреклонен, че ти ще се омъжиш за Едрик Блекхийт след по-малко от две седмици.

— В такъв случай лейди Забрина ще остане най-щастлива от този брак. От разговора, който дочух, разбрах че нямаш търпение да се ожениш за любовницата си и да докопаш земите й, когато се освободиш от мен.

— Това, което си чула, не беше нищо, освен опит да успокоя гордостта й. За нея е голям удар да узнае, че нито Едрик, нито пък аз искаме да се оженим за нея. Забрина е жена с доста високо мнение за себе си. Вярва, че никой мъж не може да устои на чара и богатството й.