Кони Мейсън: Лъвът

Едрик прие това като покана.

— Искаш доказателство, Забрина? Ще го получиш.

Той я сграбчи за ръката и я обърна с лице към себе си. Забрина разтвори устни от изненада и Едрик забеляза как изкусително навлажни устните си с нежния си, розов език. Преди Забрина да осъзнае какво възнамерява да направи Едрик, той я целуна неустоимо. Езикът му намери нейния и двамата се отдадоха на неочакваното удоволствие. Ръцете му се плъзнаха по гърдите й и той си помисли, че идеално му прилягат — нито прекалено големи, нито твърди малки. Тя изстена високо, когато той бавно повдигна роклята й и пръстите му нежно проникнаха между краката й. Едрик се усмихна доволно, когато плътта й потръпна под дръзките му ласки.

— Господи! Явно са истина слуховете, че си била гореща като самия огън. Но аз ще те опитомя. Когато станеш моя съпруга, ще се наслаждаваме един на друг, колкото искаме. Но не и сега. — Той рязко отмести ръката си и отблъсна Забрина.

Тя дишаше тежко и виолетово-сините й очи бяха изпълнени със страстно желание. Гледаше Едрик така, сякаш той току-що беше загубил разсъдъка си.

— Защо спря? — прошепна тя задъхано.

Той я погледна предизвикателно.

— Надявам се да очакваш с нетърпение нашата първа брачна нощ. До утре, милейди — каза той и отправи дълбок поклон.

— Да не си посмял да ме изоставиш така! — извика разярена Забрина. — Ще си платиш за това, че ме унижи.

Устните на Едрик се извиха в доволна усмивка.

— Разчитам на това, милейди.

Зората се изтърколи на небето, хладна и чиста. Венчавката на Терса и Белтан се състоя по обяд. Терса изглеждаше великолепно. Беше облечена с прекрасна бяла копринена рокля, която Ариана й подари за сватбата. Белтан беше облечен в кожа и кадифе. Двамата изглеждаха много щастливи. Крал Уилям се усмихваше сърдечно, докато произнасяха брачните си клетви. Малко по-късно Едрик и Забрина заеха своите места пред свещеника.

Още предния ден Едрик изпрати да му донесат от дома одежди за сватбата. Беше облечен с туника от сребрист плат и хермелинова кожа. Панталоните добре очертаваха формите на силните му бедра. Раменете му изглеждаха много широки и силни под ефирната материя на туниката, и предизвикаха възхищението на всички присъстващи дами.

След дълги преговори с Ариана, Лайън стана от леглото и слезе долу на тържеството. Заедно с нея и крал Уилям наблюдаваха церемонията от специален подиум. Когато започна венчавката на Забрина и Едрик, Лайън се усмихна едва забележимо. Тази церемония обвързваше завинаги съперника му и бившата му любовница. Веднъж завинаги двамата с Ариана щяха да се отърват от тях и съпругата му щеше спокойно да роди първото им дете.

Последва празничният пир, придружен с много забавления. След като поседя колкото беше необходимо, Едрик отиде при краля и помоли за разрешение да отведе булката си в своя замък Блекхийт. На Лайън му се стори, че Забрина изглежда неестествено покорна, и се запита какво е направил с нея лорд Едрик, за да предизвика тази промяна. Мислите му се изпариха мигновено, щом забеляза сълзи в очите на Ариана.

— Какво има, мила? — попита той със свито сърце, сепнат от мисълта, че тя плаче за изгубената си любов.

Ариана се усмихна през сълзи.

— Нищо, скъпи. Просто си припомних нашия сватбен ден. Тогава пропуснахме по-голямата част от ритуала, ако си спомняш. Помислих си, че можем да го повторим, като изпълним цялата церемония.

Лайън избърса внимателно сълзите й.

— Не е нужно, любов моя. Способен съм да обичам само веднъж в живота си и само веднъж ще се венчая. Церемонията може да не беше пълна, но ми донесе най-голямото богатство, за което някога съм мечтал.

Сърцето на Ариана се преобърна от любов към този норман, когото се беше заклела да мрази, а сега обичаше от все сърце. Тя му се усмихна мило и каза:

— Не се ли чувстваш изморен, скъпи? Може би трябва да се връщаш в леглото.

Лайън я погледна озадачен. Далеч не се чувстваше уморен. Тържеството едва започваше и той имаше огромното желание да… Постепенно започна да проумява. Веселите искрици в погледа на Ариана не оставяха никакво съмнение за намеренията й. Изведнъж Лайън почувства отчаяна нужда да се отпусне в леглото си, но със сигурност не за да си почива. Малката хитруша до него нямаше да му даде тази възможност.

— Всъщност, напълно си права. В момента се нуждая точно от легло. Ще се извиня на крал Уилям и след това ще ме придружиш до спалнята.

Ариана се изчерви, докато Лайън шепнеше нещо в ухото на Уилям. Беше благодарна, че дългата й дреха прикрива треперещите й колене. Само при мисълта за ръцете и устните на Лайън по тялото й пробягваше гореща тръпка. Дали Уилям щеше да заподозре причината за ненадейното им оттегляне?