Кони Мейсън: Лъвът

— Всичко зависи от това, как ще се чувстваш другата седмица, мили.

— Ако спреш да ме храниш със супи и каши, които са подходящи само за бебета, а ми дадеш истинска храна, ще се оправя много по-бързо. Една еленска пържола и прясно уловена пъстърва в сос със копър ще бъде добре за начало.

— Може би е време да ядеш по-силна храна — ентусиазира се Ариана. — Ще видя какво мога да направя по въпроса.

Тя понечи да излезе от стаята, но Лайън не пожела да я пусне. Той се протегна, хвана я за ръката и я придърпа на леглото до себе си. Ариана извика от изненада, впечатлена от неговата сила.

— Лайън, остави ме да вървя. Така ще си причиниш болка. От напрежение раната ти може да се отвори… .

— Напротив, напрежението ще ми се отрази доста здравословно. Мисля, че все още съм способен да целуна жена си, без да си нанеса тежка телесна повреда.

Ариана притаи дъх. Макар и болен, тя го желаеше страстно. Усещаше топлината на тялото му, силата му, решителността му, и изведнъж усети как от желание й се завива свят. Толкова време мина от последния път, когато бяха заедно, че въпреки разума си и стремежа да се овладее, тя продължи да лежи в очакване, трепереща от вълнение. Ужасно се страхуваше той да не се нарани и едновременно с това изгаряше от желание да я целуне.

Той докосна устните й със своите и тя безвъзвратно загуби контрол върху сетивата си. Телата им се вплетоха едно в друго. Стомахът й се преобърна, когато езикът му жадно нахлу в устата й. Започна да стене от удоволствие в ръцете му, когато той погали бедрата й и ги придърпа към себе си. Сладостна топлина се разливаше по цялото й тяло и Ариана се чувстваше безсилна да помръдне. Въздишките му й припомниха, че това, което правят в момента, вероятно му причинява голяма болка.

— Лайън, недей! Не бива!

— О, напротив!

О, небеса! Той не очакваше, че една обикновена целувка ще го парализира от страст. Освен това не беше предполагал, че Ариана ще отвърне със същото желание. Не вярваше, че е възможно плътта да го боли от страст, повече отколкото от дълбоките рани. Притокът на кръв в слабините му му причини нетърпима болка, която не можеше да се сравни с тази от раната.

— Помогни ми — простена Лайън. — Няма да се справя сам.

— Мисля, че изобщо не трябва да го правим, — отвърна Ариана и се опита да се откъсне от прегръдките му.

— Можем да го направим и ще го направим. Надигни полите си и се качи върху мен.

Устните й, зачервени и влажни от целувките му, потрепериха леко, докато си поемаше въздух и се опитваше да овладее надигналата се в нея страст.

— Не — отвърна решително Ариана.

Сякаш не чул отговора й, Лайън започна да надига дрехите й.

— Ако не ми помогнеш, вероятно наистина ще се нараня, докато се опитвам да правя любов с жена си. — Той отмести завивката от себе си и й разкри своята възбуда. Желанието му нарастваше дори и само докато тя го наблюдаваше.

— Моля те — прошепна той настойчиво.

Ариана най-сетне се предаде. Тя вдигна нагоре дрехите си и се качи на леглото върху него, като внимаваше да не му причини болка. Намести се удобно и простена от удоволствие в мига, в който Лайън проникна в нея. Той прошепна задавено името й. Това беше всичко, което можеше да направи, за да се въздържи и да не свърши веднага. Той не усещаше никаква болка, само екстаз — дълбок и продължителен, изпълващ го с несравнимо удоволствие.

Ариана чувстваше плътта му в себе си, движеше се бавно и внимателно, за да не му причини болка. Усещаше пръстите му, впити в дантелите на туниката й, за да придържа дрехите й нагоре. Постепенно Лайън разголи гърдите й, за да може да ги докосва с ръцете и устните си. Тъй като не можеше да се надигне към нея, той я придърпа към себе си, докато гърдите й не се приближиха достатъчно близо до устните му. После нежно засмука зърната й. Бременността я беше направила много по-чувствителна и тя сладостно реагира на неговите действия. Изстена с глас, вкопчи се в него още по-силно и усети как неговите тласъци се засилиха.

Ариана се опита да го укроти и да забави движенията му, защото се притесняваше да не се разкъсат шевовете на раната му. Но страстта на Лайън вече не можеше да бъде овладяна. Набъбналите й от страст зърна и влагата, която усещаше между краката й, предизвикваха в него дива реакция. Тя се опита да го предупреди, но устните му се впиха в нейните и погълнаха възторжените й, дрезгави възклицания.

Лайън усети конвулсиите на тялото й около себе си и продължи да подхранва оргазма й с бавни, дълбоки тласъци. Кулминацията на неговото собствено удоволствие го погълна и той изригна вътре в нея. Продължи да я притиска върху себе си, докато и последната сладостна тръпка не напусна телата им. Ариана първа дойде на себе си и почувства вина затова, че се е поддала на инстинктите си и е загубила контрол върху тялото си. Тя не трябваше да допуска това да се случи. По-добре от него преценяваше състоянието му и не трябваше да му позволява да се напряга по този начин.