Кони Мейсън: Лъвът

— Моята любов към теб е също толкова силна — отвърна Лайън. Той беше много изтощен и думите му едва се чуваха, но Ариана разбра неясния шепот и сърцето й трепна от вълнение.

— Ти ме обичаш? Обичаш ме истински?

Преумората взе връх над емоциите на Лайън и той потъна в дълбок, здравословен сън. Естествения цвят на лицето му се беше възвърнал и челото му вече беше хладно на допир. Ариана се изправи на крака и отправи благодарствена молитва към бога.

— На себе си трябва да благодарите, милейди.

Ариана се сепна от изненада.

— Уплаши ме, Надая. От колко време си тук?

— Достатъчно дълго.

— Той ме обича, Надая. Лорд Лайън ме обича.

— Прекалено много време отне и на двама ви да проумеете тази проста истина. Вашата любов спаси живота му. Без нея щяхме да го загубим. Той беше близо, милейди, съвсем близо.

— Да, знам това — отвърна Ариана с разтреперан глас. — Ще бъде ли вече всичко наред?

Надая се доближи до леглото и прегледа раната на Лайън.

— Треската му е отминала и няма и следа от инфекцията, милейди. Вие му дадохте смисъл да живее, а сега собствената му воля ще довърши останалото. Той ще живее — каза уверено вещицата. — А сега е време и вие да си починете, ако искате да родите здраво бебе.

Лайън тъкмо бе започнал да се възстановява и Ариана се зарадва, че е преодоляла трудностите, когато изникна нов проблем. Две седмици след като Лайън дойде на себе си, в Крагмер пристигна лейди Забрина. Новината, че Лайън е смъртоносно ранен, бе достигнала бързо до Лондон и тя беше решила да дойде в Крагмер и да се погрижи за него. Тъй като Уилям все още не се беше върнал от Честър, тя на своя глава беше предприела това дълго пътуване. Никой от охраняващите я войници не беше успял да я разубеди. Когато пристигна в Крагмер, тя се втурна нагоре по стълбите и започна да търси Лайън от стая в стая.

Ариана си почиваше в една от спалните. Сега, когато Лайън беше по-добре, тя се отделяше от леглото му за кратко без да се страхува, че нещо ще се случи в нейно отсъствие. Терса, която стоеше през това време с Лайън, беше отишла до кухнята да му приготви нещо за ядене. Лайън се събуди малко след като Терса излезе от стаята. В този момент при него нахлу лейди Забрина.

— Лайън, о, Лайън, знаех си, че си жив — каза тя и се наведе над него, като почти го задуши с тежкия се парфюм. — Дойдох да се погрижа за теб и да ти помогна да оздравееш, любов моя.

— Не е трябвало да се тревожиш, Забрина — отвърна Лайън, сякаш развеселен от случката. — Жена ми се грижи много добре за мен. А и доколкото си спомням, последния път, когато се разделихме в Абернети, съвсем не бяхме в приятелски отношения.

— Ужасно съжалявам за неприятностите, които ти създадох, Лайън. Аз те обичам и винаги ще се интересувам от теб. Бях част от живота ти много по-дълго, отколкото лейди Ариана.

— Не е така. Ожених се за Ариана, преди да срещна теб.

— Но тогава ти не споделяше леглото си с нея — напомни му Забрина. — Аз бях тази, която се грижеше за теб и ти осигуряваше комфорт и удоволствия.

— Така беше, но с това приключихме много отдавна, Забрина. Разбери веднъж завинаги, че аз обичам жена си. Ако не беше тя, сега щях да съм на онзи свят.

В този момент в стаята влезе Ариана. Тя замръзна на мястото си, щом видя Забрина, надвесена над Лайън.

— Какво правите тук, лейди Забрина?

— Чух, че Лайън е на смъртно легло.

— Както вече се убедихте, той се чувства значително по-добре. Мисля, че вече спокойно можете за се върнете в Лондон.

— Да не би да ми отказвате гостоприемство, лейди Ариана?

В този момент влезе Терса с купа бульон в ръцете си. Момичето беше повече от изненадано да види Забрина в стаята на болния лорд Лайън.

— Терса, покажи, ако обичаш, на лейди Забрина спалнята за гости — каза решително Ариана, — и й приготви всичко необходимо, за да се чувства удобно. Аз сама ще се погрижа за храната на лорд Лайън.

Забрина напусна стаята с усмивка на лицето. Ариана седна до Лайън и търпеливо започна да го храни.

— Достатъчно, благодаря — каза Лайън, когато се почувства сит.

— Изглеждаш значително по-добре след кратката почивка — Ариана умишлено пропусна да спомене нежеланата визита на лейди Забрина.

— Ти също. — Очите му не се откъсваха от нея, докато тя се суетеше из стаята, изпълнявайки домакинските задължения, които лесно можеше да остави на прислугата. — Успокой се, Ариана, и ела да седнеш до мен. Искам да обсъдим нещо.

— По-добре си почивай, Лайън. Все още си твърде слаб.