Кони Мейсън - Лъвът

— Обичам те, скъпи. Ти си моето сърце, моята душа, целия ми живот. Не бих могла да живея без теб. Искам нощем да те чувствам до себе си. Първото нещо, което искам да виждам всяка сутрин, щом отворя очите си, е твоето лице. Искам да отгледам твоите деца и да остарея с теб. Не ме изоставяй Лайън, бъди смел. Ти си единственият смисъл на живота ми.

Лайън не даде никакви признаци, че е чул страстните слова на Ариана. Очите му все още бяха затворени, а дишането — слабо и неравномерно. Но Ариана не се предаваше. Единствената сила, която владееше, беше силата на любовта.

— Чуй ме, Лайън — помоли го Ариана с цялото си сърце. — В утробата си нося твоето дете. Синът ти има нужда от баща. Нима ще ме оставиш да отгледам нашето дете сама? То беше заченато с много любов и като всяко малко същество заслужава да расте близо до баща си. Ако ме чуваш, Лайън, моля те, мигни с очи. Дай ми някакъв знак, че се бориш за живота си.

Лайън усещаше някакъв шум в ухото си и искаше той да спре, защото нарушаваше спокойния му преход от света на живите към царството на мъртвите. Вече беше толкова близо, че усещаше благодатното сияние на бога. Трябваше да направи само още една крачка, за да премине границата и да остави зад гърба си страданието и болката. И Ариана. Тя беше единственото нещо поради, което все още го задържаше тук. Само мисълта за нея го спираше да направи последната крачка.

Шумът, който долавяше в ухото си, постепенно премина в глас. Нежен женски глас, в който се надигаха нотки на паника. Лайън искаше да чуе думите и напрегна сетивата си. Постепенно успя да различи гласа на Ариана. Вниманието му се изостри. Чу как тя каза, че го обича, че се нуждае от него и че не може да живее без него. Чу я също да казва, че носи в утробата си неговото дете. В този момент душата му пое в обратна посока и обърна гръб на смъртта, която му се струваше така примамливо блажена само преди няколко минути.

Ариана усети учестения му пулс с дланта си и вторачи обнадеждено поглед в лицето му. Тя извика от радост, когато Лайън размърда клепачите си. Това беше първият признак на живот, откакто Белтан го доведе в Крагмер.

— Лайън, чуваш ли ме?

Устните му се раздвижиха и тя се приближи съвсем близо до него, като напрягаше слух, надяваше се и се молеше той да проговори. В този момент той отвори очи и я погледна. Радостни сълзи обляха лицето й. Той опита да вдигне ръка, сякаш искаше да я погали, но беше твърде слаб. Тя хвана ръката му и я докосна до устните си. Той вплете пръсти в нейните и очите му се навлажниха от сълзи.

— Ариана… — прошепна той едва доловимо. Тя прочете името си по устните му и сълзите бликнаха неконтролируемо от очите й.

Поднесе чаша вода към устните му, надигна главата му и му помогна да пие. Той отпи малко и мъчително преглътна. Когато Ариана остави чашата на масата и се обърна към него, той бе вторачил поглед в нея с напрегнато изражение.

— Любовта ти към мен по-силна ли е от тази към лорд Едрик? — Този път гласът му прозвуча ясно, макар да беше твърде слаб.

— Да, любими, обичам те със цялото си сърце. Трябва да оздравееш. Моля те, направи го заради мен.

Лайън искаше да й вдъхне надежда и да я успокои. Раздвижи устните си и се опита да се усмихне.

— Как бих могъл да не оздравея, след като очаквам син? Каза, че ще бъде момче, нали така?

Ариана се усмихна през сълзи.

— Да, син. Значи си ме чул?

— Да. Беше много настоятелна. Колкото и да ми се искаше, не можех да избягам от гласа ти.

— Благодаря на бога за това — въздъхна Ариана с облекчение. — Надявам се, че се радваш. За бебето, искам да кажа.

Той притвори очи, изтощен от дългия път обратно към света на живите. Бе рискувал да се приближи съвсем близо до смъртта.

— Дори не мога да ти опиша колко се радвам.

— Уморен си, скъпи — каза Ариана. — Сега по-добре поспи. После ще говорим.

Той отвори очи.

— Притежаваш велика сила, Ариана. Успя да ме върнеш от дверите на отвъдното. — Той искаше да й каже, че от момента, в който чу гласа й, със сърцето и душата си разбра колко много я обича. Искаше да й разкрие чувствата си без задръжки и без въпроси, но беше все още твърде слаб.

Внезапно Ариана осъзна какво е имала предвид Надая, като й каза, че само тя е способна да спаси Лайън. Възраждащата сила на любовта беше по-силна от всяко лечение. Тя обичаше Лайън повече от собствения си живот и затова думите й успяха да достигнат до него, когато беше в безсъзнание.

— Силата, която притежавам, се дължи на любовта, която изпитвам към теб.