Кони Мейсън - Лъвското сърце

— Лъвско сърце! — възкликна тя. — Толкова самотна бях в Дънсфорд без тебе. Не бях на себе си от щастие, когато принц Едуард дойде да ме вземе.

— Добре дошла в Уелс, Алтея — отвърна Лъвското сърце, опитвайки се да не показва раздразнението си.

Точно каквото му трябваше любовница и съпруга под един покрив.

— Страхувах се, че ще ти бъде самотно без женска утеха — започна Едуард, — и поисках да ти доставя удоволствие.

— Какви други изненади си довел? — запита Лъвското сърце с тон, натежал от раздразнение.

Едуард го изгледа остро.

— Имам и други новини, но ще почакат. Искам да стигна в Крагдън тази вечер.

— Тогава трябва да яздим бързо — каза Лъвското сърце, пришпорвайки коня си.

Поведе конниците, яздейки бързо, за да прочисти главата си. Как Ванора щеше да реагира на Алтея, запита се той. Като я познаваше, не би се изненадал, ако малката вещица извикаше Алтея на дуел. Тази картина го накара да се усмихне. Мека като възглавница и женствена до безкрайност, Алтея сигурно би припаднала, ако Ванора я предизвикаше. Алтея беше създадена, за да дава удоволствие на мъжете, и той беше прекарал много възхитителни часове между бедрата й. От друга страна, гъвкавото, стройно тяло на Ванора толкова му харесваше, че не можеше да си спомни на какво толкова се беше възхищавал у Алтея.

Защо Едуард я беше довел в Уелс, ако не възнамеряваше да остане, запита се Лъвското сърце. При изгледите за гражданска война Едуард вероятно щеше да отведе армията си в Англия и ако го направеше, Лъвското сърце щеше да тръгне с него. Щеше ли?

Дружината на Едуард спря за кратко по обяд, за да хапне от припасите си, но Лъвското сърце не намери никаква възможност да каже на принца за Ванора. Едуард беше пълен с планове за неизбежната война между Дьо Монфор и баща му и искаше мнението на Лъвското сърце. Алтея се навърташе наблизо, явно нямайки търпение да говори насаме с него, но Лъвското сърце ловко я отбягваше.

Щом продължиха пътя си, нямаше време за говорене. След няколко дни на седлото Едуард искаше да стигне по-скоро в Крагдън. Черковните камбани звъняха за вечерня, когато конниците влязоха под подвижната решетка. Бойците, разположили се във външния двор, приветстваха принца излиятелно. Едуард отвърна топло на поздравите им и разпусна хората си, за да си намерят места сред другарите си; след това Едуард, Лъвското сърце и Алтея продължиха към кулата.

Масите вече бяха сложени за вечеря, когато Лъвското сърце влезе в залата. Нетърпеливият му поглед намери Ванора, застанала до огнището, да разговаря с отец Кадък.

— Кулата ми харесва — каза Едуард, когато оценяващият му поглед се плъзна из голямата, добре поддържана зала.

Лъвското сърце разбра точно кога погледът на принца намери Ванора.

— Божичко коя е тази красавица? — изсъска Едуард под нос. — Не съм мислил, че уелсците са способни да създадат такава жена. Ах ти, хитро куче. Сега разбирам защо изненадата ми не ти хареса. Ако нямах сладката Елинър, която ме чака, бих се изкушил да я опитам лично.

— Отпратете тази уелска — намеси се Алтея. — Лъвското сърце вече няма нужда от нея.

Лъвското сърце я изгледа снизходително.

— Не е толкова лесно, Алтея. Виждаш ли, ние с Ванора…

— Аз ще й го кажа — отвърна Алтея. — Принц Едуард ме доведе тук за тебе и няма да допусна друга жена да отвлича вниманието ти.

— Ще се справим с това по-късно — каза Едуард. — Прегладнял съм.

Лъвското сърце го покани на почетната маса. С ъгълчето на окото си видя как Ванора бърза да се присъедини към тях. Сподави един стон и се приготви за реакцията на Ванора към Едуард.

— Какво става? — запита Едуард, когато Ванора се изправи пред него.

— Кога мога да очаквам вие и армията ви да напуснете Крагдън, милорд? — запита сладко Ванора.

— Ванора — предупреди я Лъвското сърце. — Не сега.

— Защо не сега? Искам домът и земите ми да ми се върнат.

— Домът ти? Земите ти? — изрече Едуард. — Коя си ти?

— Аз съм Ванора Крагдън. Крагдън ми принадлежи.

— Бях останал с впечатление, че Крагдън принадлежи на мене — отвърна Едуард. — Твоите рицари не бяха ли разбити от Лъвското сърце? Замъкът не е ли окупиран от англичани?

— Но вие ще си заминете и ще вземете английските си бойци със себе си, нали?

— Да, посещението ми няма да бъде дълго, но Лъвското сърце…

— Изгонете я от кулата, лорд Едуард — намеси се Алтея. — Тази уелска кучка не заслужава никаква милост.

Погледът на Ванора намери Алтея.