Кони Мейсън - Лъвското сърце

Най-после тя извика и тялото й започна да се разтърсва с всяка контракция. Той я наблюдаваше през присвитите си клепачи, наслаждавайки се на усещането на нейната ножница, която плътно обхващаше члена му. Едва когато тя се отпусна на гърдите му, той си позволи да се зарови дълбоко и да я изпълни със семето си.

Ванора въздъхна и се отпусна върху него, очаквайки той да се раздвижи. Той не помръдна, оставайки още в нея, част от нея. След малко тя го усети отново да се втвърдява. Очите й, все още замъглени от любенето му, се отвориха и тя изненадана го видя да се взира в нея с любопитство, като че ли озадачен от реакцията си спрямо нея.

Мъничка надежда разцъфна в гърдите й, трепкащо пламъче на копнеж, че той може би се интересува от нея, че тя щеше да му липсва, макар той да не я обичаше, уверена беше тя. Тогава внезапно се намери по гръб, а Лъвското сърце беше надвесен над нея, със свирепо властно изражение и очи, блеснали с подновено желание.

— Ти сигурно няма да… — ахна Ванора. — Ти току-що…

— Постоянно подценяваш мъжествеността ми — изсъска, той, докато започваше да се движи с резки тласъци в нея.

Тя стисна с крака кръста му и изви ханша си така, че да го поеме по-дълбоко, да посреща тласъците му отново и отново, докато слабините й започваха да се движат все по-бързо и дъхът й започна да замира. Вълни на шок запулсираха през цялото й тяло, изпращайки я към мига на удовлетворението. Как можеше да реагира толкова бързо след мощната си кулминация само преди мигове, запита се тя, преди мислите й да се пръснат. Каква магия упражняваше Лъвското сърце над сетивата й? Тогава земята се изплъзна изпод нея. Усещането се разля из тялото й като изригване на вулкан. Смътно почувства как тръпки минават по тялото на Лъвското сърце, преди той да се строполи върху нея като безкостна купчина.

Чу го да изстенва, когато излезе от нея и се отпусна отстрани. Тя се надигна на лакът, очите й се изпълниха със загриженост.

— Заболя те — укори го тя.

— Няма ми нищо.

— Не даде достатъчно време на ребрата си да заздравеят. Мъже — изсумтя тя. — Буйни като козли и винаги готови за чифтосване.

— Струваше си — каза Лъвското сърце, трепвайки, когато се размърда.

— Дай да видя превръзката. Може раната ти да се е отворила.

Изскачайки от леглото, Ванора взе свещника и го вдигна над бинтованите му гърди.

— Няма кръв — изрече тя с въздишка на облекчение. — Натъртените ребра имат нужда от време, за да заздравеят. Не изчака достатъчно дълго, преди — и тя се изчерви — да започнеш да се занимаваш със силови упражнения.

— Не ти ли казах, че възнамерявам да извлека колкото може повече от тези две седмици, които ни остават? — Той й се усмихна подигравателно. — Ти ме помоли да се любя с тебе, нали?

— Самомнението ти е безгранично — нападна го Ванора. — Както много добре знаеш, нямах избор по този въпрос. Ти имаш опитността и познанията, с които да ме накараш да те искам. Тялото ми не ми принадлежи, то е твое и ти го командваш.

— Така и трябва да бъде — каза Лъвското сърце с арогантността на мъж, съзнаващ привлекателността си и гордеещ се с нея.

Ванора знаеше, че няма защо да спори с него по този въпрос, защото съзнаваше, че няма да има особена полза. Вместо това тя промени темата.

— Мислиш ли, че Едуард ще приеме брака ни?

Усети го как се вцепенява.

— Това ли искаш?

Ванора дълго се бави с отговора. Не, не искаше това, реши тя. Отвори уста, за да отговори, когато я връхлетя внезапна мисъл. Ами ако Лъвското сърце й е дал дете? Семето му още не беше намерило плодородна почва, но все още възможността си оставаше. Ако краткият им съюз беше създал дете, тя искаше Лъвското сърце да го признае.

Преглъщайки трудно, Ванора изрече:

— Може би ще е по-добре, ако бракът ни си остане.

Той я изгледа безизразно.

— Искаш да останеш омъжена за мене, макар че е неизбежно да се разделим?

Тя кимна.

— Ако сме създали дете в нашия кратък брак, искам да бъде законно.

Лъвското сърце не отговори. Не можеше. Беше се лишил от дар слово. Не беше мислил за деца, защото не беше възнамерявал да се жени. Женитбата за Ванора беше моментно решение. Разбира се, харесваше му да спи с нея, харесваха му дори и словесните им престрелки. Но децата никога не бяха представлявали приоритет за него. Нямаше какво да остави на съпруга и дете освен името си. Баща му се беше погрижил за това.

Наистина, щеше да наследи титлата на баща си след неговата смърт, но не смяташе да я използва, защото искаше да го разпознават по делата му като рицар, а не по неподплатеното му с нищо графство. Не беше безпаричен, защото рицарството си имаше своята отплата, но не притежаваше никакви земи.