Кони Мейсън - Лъвското сърце

— Мъжете са готови за тръгване — каза Джайлс.

Лъвското сърце се обърна към Алън.

— Погрижи ли се за провизиите?

— Да, Лъвско сърце. Всичко е готово.

Той кимна одобрително.

— Нямам търпение да видя Едуард. Без съмнение, в Англия са се случили много неща в наше отсъствие.

— Мислиш ли, че ще напуснем Крагдън? — запита Джайлс.

— Да. Неизбежно е.

— Аз поне се радвам — призна Джайлс. — И съм сигурен, че говоря от името на всички мъже. Започваме да се отегчаваме от бездействието. Уелсците не са никаква заплаха за Англия без Луелин. Ние сме воини, готови да отидат там, където Едуард ни отведе.

Групата рицари и оръженосци излезе от Крагдън точно когато слънцето се подаде иззад надвисналите облаци, обещавайки хубав ден. Те се разположиха на лагер за през нощта на един скалист склон, вечеряха от припасите си и се приготвиха за сън. Напуснаха завивките си призори и продължиха по пътя си. Слънцето тъкмо беше изгряло, когато Лъвското сърце забеляза дружината на Едуард, предвождана от самия него, седнал горд и висок на седлото.

Пришпорвайки коня си, Лъвското сърце препусна да посрещне своя принц. Едуард го видя и му махна с ръка.

— Време беше да се върнеш, лорд Едуард — каза Лъвското сърце, докато спираше коня си до принца. — Съсипваме се от безделие в Крагдън.

Едуард свали шлема си; слънцето блесна в златистата му коса, създавайки ореол около главата му. Лъвското сърце помисли, че принцът никога не е изглеждал по-царствено.

— Хубаво е да те видя здрав и боеспособен — отвърна Едуард.

— Какви са вестите за Симон дьо Монфор? С него ли реши да се обвържеш?

— Не. Промених намеренията си и сега съм с Хенри. Ако Дьо Монфор победи, ще се провъзгласи за крал и ще отрече рожденото ми право. Не мога да му позволя да направя това. Короната е моя по божието право. Никой няма да ми я отнеме.

— Имаш ли новини за Луелин?

— Да. Избягал в Лондон и подписал мирен договор между Англия и Уелс. Говори се, че се е сгодил за дъщерята на Симон Дьо Монфор.

— Господи! Значи сега сме в мир с Уелс.

— Да, но когато стана крал, решил съм да присъединя Уелс и Шотландия към английската корона. Ще говорим за плановете ми по-късно. Трябва да ти съобщя най-вълнуващата новина.

— По-добре ми кажи, преди да съм се пръснал — засмя се Лъвското сърце.

— Влюбен съм! — призна Едуард.

— Това не е новина. Не мога да преброя вече колко пъти си бил влюбен.

— Елеонора… моята Елинър е дошла от Кастилия.

— Съпругата ти? Влюбен си в съпругата си?

— Трябва да я видиш, Лъвско сърце. Тя е сладка и плаха, и невероятно красива. Наистина си загубих сърцето по нея.

Лъвското сърце щеше да се разсмее на влюбения висок златокос младеж, но не посмя. Очевидно, любовта беше нещо много сериозно за момчето, което един ден щеше да стане крал.

— Тя отвръща ли на чувствата ти?

— Да, така ми се струва. Готов съм да се посветя изцяло на съпругата си. Ако Елинър желае, ще консумираме брака си, когато се върна в Лондон.

Лъвското сърце безмълвно пожела на Едуард щастие с неговата булка. Повече, отколкото самият той имаше със своята съпруга. Тази мисъл доведе друга. Трябваше да съобщи на Едуард за брака си с Ванора.

Все още мислеше как да поднесе новината, когато Едуард изрече:

— Стига толкова за мене и за сериозните неща. Не си ли любопитен каква изненада съм ти приготвил?

— Не мога да се сетя за нищо, което да ме изненада.

Усмихнат, Едуард се обърна на седлото и вдигна ръка. Лъвското сърце не обърна внимание на думите му, защото още се чудеше каква ли е изненадата на принца.

— Лъвско сърце, виж си изненадата — изрече развеселен Едуард.

Сигурен, че нищо, което Едуард е планирал за него, не може да го изненада, Лъвското сърце се извърна на седлото. Усмивката му увехна, когато последният човек на света, когото би очаквал да види, излезе от редовете на бойците и рицарите. Той зяпна и се обърна, за да изгледа Едуард.

— Боже господи! Какво си направил?

— Надявах се, че ще бъдеш доволен — каза Едуард, очевидно озадачен от липсата на ентусиазъм у Лъвското сърце. — Дънсфорд беше само на няколко часа встрани от пътя ни, така че не беше особено затруднение да доведа любовницата ти.

Лъвското сърце се вгледа в закръглената руса красавица, която се приближаваше към него с игрива усмивка, залепнала на рубинените й устни. Алтея! Беше я оставил в Дънсфорд преди няколко месеца. Защо Едуард я беше довел? Макар да беше млад, принцът си имаше причини за всичко, което правеше. Нямаше време да го разпитва, защото Алтея вече спря коня си до неговия.