Кони Мейсън - Лъвското сърце

— На жена, чийто дом вече не е неин и скоро ще й бъде отнет.

Алтея се усмихна самодоволно.

— Знам защо Едуард ме доведе тук, а ти не знаеш.

— Не ме интересува. Сега ме извини, прислужничката ще ти покаже стаята ти. Приятна почивка, Алтея — подвикна тя през рамо, докато се отдалечаваше.

— Много ми харесва в Крагдън — каза Едуард, изтягайки се на една скамейка пред огнището с чаша бира в ръка.

Лъвското сърце стоеше преди него, разкрачен, скръстил ръце на гърдите си.

— Не искаш ли да ми кажеш защо доведе Алтея в Крагдън? Присъствието й тук не ми е приятно.

Едуард въздъхна.

— Това няма да ти хареса, Лъвско сърце, но аз имам планове за Крагдън, в които фигурираш ти.

Страх прониза Лъвското сърце.

— Какви?

— Първо, нека да те осведомя за смъртта на баща ти. Като негов единствен наследник ти наследяваш титлата му.

— На какво ми дава право тази титла? — намръщи се Лъвското сърце. — Двамата с него сме се отчуждили много отдавна. Той продаде земите си и всичко ценно, което имаше, и стана един от придворните на Хенри, зависим от кралската щедрост. Смъртта му не ме засяга по никакъв начин.

— Може би би трябвало. Очевидно майка ти е научила за смъртта му и се е върнала в Англия. Тя живее в Лондон.

Болка проблесна в очите на Лъвското сърце.

— Не ме интересува. Тя ме изостави преди много години. Има си свой живот, аз също. Какво общо има смъртта на баща ми с Крагдън?

Едуард въздъхна и прокара пръсти през русите си къдрици.

— Не е редно човек с твоя характер и ранг да не притежава земи. Така че аз ти дарявам Крагдън с всичките му имоти. Сега си лорд Лъвско сърце, граф Крагдън.

— Даваш ми титла и земи в Уелс? — запита невярващо Лъвското сърце.

— Да. Крагдън е скъпоценност, Лъвско сърце, и е много важен в плановете ми. Имението е в средата на кралството на Луелин. Имам нужда някой силен човек да пази уелските ми владения. Когато стана крал, възнамерявам да управлявам цяла Британия, а това включва Уелс и Шотландия. Когато дойде време, ще поведа война против тези страни и ще ги обградя с големи крепости, за да ги накарам да се предадат.

Лъвското сърце затърси значението зад подаръка на Едуард и внезапно разбра, че страховете му са се сбъднали.

— Боже господи! Искаш да остана в Уелс!

— Да. Имам нужда от тебе тук, Лъвско сърце, да бъдеш моите очи и уши.

— Имаш нужда от мене, за да водя армията ти — отвърна Лъвското сърце.

— Имам достатъчно мъже, но само един, на когото вярвам достатъчно, за да бъде страж на моята собственост. Когато подема кампанията си против Уелс, ти и Крагдън ще бъдете тук и ще ме подкрепяте.

— Не, отказвам!

— Не си ли мой васал, Лъвско сърце? Ти си ми наставник и приятел, откакто се помня.

— Да, следвал съм те, където и да ме поведеше. Заклел съм се да ти бъда верен, но не искай от мене да седя със скръстени ръце, когато тръгваш на война.

— Искам го, Лъвско сърце. Имам нужда от тебе в Крагдън. Лоялността ти няма да остане невъзнаградена. Когато стана крал, ще имаш най-голямото имение, което Англия може да ти предложи. Сега не ми е по силите да ти го дам, затова трябва да се задоволиш с Крагдън.

— И доведе Алтея, за да ме уговориш да направя това, което искаш.

— Тя е добавка, която ти давам, за да бъдеш доволен в Крагдън. Ако искаш съпруга, наемам се да ти намеря достойна за тебе жена. Алтея, разбира се, никога не би могла да бъде твоя съпруга. Заслужаваш млада наследничка, която не е познала мъжко докосване. Имаш думата ми.

Лъвското сърце осъзна, че нямаше да има по-добър момент да каже на Едуард за Ванора.

— Не само ти носиш изненади; имам да ти кажа нещо важно.

Едуард се усмихна.

— Знам. Взел си лейди Ванора за любовница. Интересно как ще се делиш между Алтея и Ванора. За съжаление, няма да мога да остана повече време, за да видя как ще се справиш с това трудно положение.

— Аз съм женен — изтърси Лъвското сърце.

Едуард изпусна чашата бира, която държеше, и изгледа Лъвското сърце така, като че ли му бяха поникнали рога.

— Ти си какво? Кога? Как? За коя? Божичко, не мога да повярвам! Ти, който избягваше брака като чума, изведнъж си се оженил. Каква е тази шега?

— Де да беше шега. — И Лъвското сърце се заразхожда напред-назад. — Ожених се за лейди Ванора преди няколко седмици.

— Господи, човече, защо?

Лъвското сърце вдигна рамене.

— От страст, лорд Едуард.

— Защо просто не спа с нея?

— Свещеникът й не позволи. Стоеше в стаята и отказа да мръдне, докато не се оженя за нея. Така я исках, че щях да се съглася на каквото и да било. Ти си млад, не знаеш какво е да искаш една жена така, както аз исках Ванора.