Кони Мейсън - Лъвското сърце

— Значи пак се срещаме — изръмжа Лъвското сърце. Изтегли меча си и вдигна щита. — Приготви се да срещнеш създателя си, негоднико.

Направлявайки коня си с колене, Ванора полетя напред, за да се срещне с противника си. Имаше нужда от предимството на изненадата, за да оцелее. Знаеше, че Лъвското сърце е по-силен от нея и много по-добър в бойното изкуство, но се надяваше, че ще се представи добре. Само да можеше да го свали от коня, би могла да му избяга.

Сблъскаха се със звън на метал срещу метал. Ванора се сниши под резкия замах на меча му, използвайки щита си, за да отклони свирепия му удар. Замахна надолу само за да види удара си париран от щита му. Конят й се вдигна на задните си крака и копитата му удариха коня на Лъвското сърце. Той отвърна, нахвърляйки се срещу по-дребния неин кон, и тя едва не излетя от седлото.

— Предай се, сър рицарю, и може би ще ти пощадя живота — изрева Лъвското сърце над цвиленето на коня й.

Паника обхвана Ванора. Тя се страхуваше от гнева на Лъвското сърце, ако той откриеше идентичността й. Поклати отрицателно глава и предприе нова атака. Лъвското сърце я парира безмилостно. Тя отклони удара му, но пое следващия. Плоското на меча му я запрати на земята. Скачайки от седлото, той се надвеси над нея. Дяволското проблясване в очите му, ясно видимо под наличника, я прикова към земята.

— Свали си шлема — заповяда той. — Искам да видя лицето ти, преди да те пронижа.

Ръцете й трепереха, когато ги вдигна към главата. Точно когато започна да вдига наличника си, една стрела звънна във въздуха, пронизвайки едно слабо звено в ризницата на Лъвското сърце. Сграбчвайки стрелата, той се олюля и започна полека да се свлича.

Извиквайки от страх, Ванора се озърна по околните хълмове, за да види стрелеца, но не видя никого. Надигна се несигурно и коленичи до Лъвското сърце въпреки опасността да стане следващата мишена.

Бавното вдигане и спускане на гърдите му я увериха, че той е жив, но кръвта, която бликаше от раната му, я изплаши. Тя знаеше какво трябва да направи. Хващайки стрелата, напрегна всичките си сили, издърпа върха й от плътта му и я хвърли настрана. Чу стона на Лъвското сърце, но повече никакъв звук не се изтръгна от устните му, макар тя да знаеше, че болката навярно е непоносима. Тя отряза парче от надризницата му с ножа си и затърси раната под ризницата му. Когато я намери, направи възглавничка от плата и я притисна здраво към разкъсаната плът.

Той се взря в нея със замъглени от болка очи.

— Най-добре ме убий, докато още можеш, защото няма да имаш друг шанс.

Ванора се дръпна, думите му й напомниха колко много ненавиждаше той Белия рицар. Отказвайки да проговори, за да не би той да разпознае гласа й, тя поклати отрицателно глава.

Кръвта, която изтичаше от раната на Лъвското сърце, започна да тече по-бавно под натиска на ръката на Ванора, докато тя размишляваше какви възможности има. Не можеше да го остави да умре от загуба на кръв, нито пък можеше да го качи на коня му без чужда помощ. Остана дълго да мисли над дилемата, но внезапно беше спасена от нуждата да взема решение, когато няколко ездачи препуснаха от хълмовете и я обкръжиха.

Ванора разпозна веднага сър Рен и рицарите от Крагдън. Сър Рен слезе и коленичи до нея.

— Добър изстрел — каза той. — Не можех да го оставя да ви нарани. Вървете, не е безопасно да оставате тук. Хората му не може да са далече.

Изправяйки се, тя дръпна настрана сър Рен, където Лъвското сърце не можеше да ги чуе.

— Не мога да го оставя да умре.

— Нямате избор. Знаете какви ще бъдат последиците.

Тя наистина знаеше.

— Ще умре от загуба на кръв.

Сър Рен се взря в нея, внезапно разбирайки.

— Съжалявам, милейди, но това ще е за добро.

Ванора погледна пак към Лъвското сърце и нерешителността легна тежко на раменете а. Ако той умреше, щеше да бъде по нейна вина.

— Не мога.

— Чуйте! Приближават конници — предупреди я той. Облак прах се появи в далечината.

— Хората на Лъвското сърце — изрече Ванора, облекчена, че идва помощ.

— Трябва да тръгваме — настоя сър Рен, — за да не ни пленят отново.

— Не мога да го оставя — повтори Ванора.

Можеше да се погрижи за него по-добре от всеки от неговите хора.

— Не мислите ясно, милейди — възрази сър Рен. — Животът ви е в опасност, докато той е жив.

Тя си пое остро дъх.

— Какво ще правите?

— Ще го убия. Точно това смяташе и той да направи с вас.

— Не! Няма да го направите! Чуйте ме добре, сър Рен. Лъвското сърце няма да умре от вашата ръка, ясно ли е?