Кони Мейсън - Лъвското сърце

— Правиш грешка, ако мислиш, че Лъвското сърце ще се откаже от детето си, агънце — укори я старата бавачка, докато се навеждаше, за да изтрие гърба на господарката си.

— Това не е сигурно, Меър, защото не съм бременна. — Гласът й се сниши. — Знаеш ли някакъв начин да попречиш на семето на Лъвското сърце да пусне корен в мене?

Меър замря.

— Това ли е желанието ти?

Болка затъмни виолетовите очи на Ванора. Не! Тя искаше детето на Лъвското сърце. Това щеше да бъде нещо от него, което да обожава през оставащите самотни дни от живота си. Щом той заминеше, тя щеше да бъда съпруга без съпруг, изоставена от мъжа, който се беше оженил набързо за нея и я беше напуснал без капчица съжаление.

— Мога да ти приготвя отвара, но тя не действа винаги, а освен това може да увреди детето, ако заченеш, докато я пиеш — предупреди я Меър.

Ванора въздъхна.

— Не искам да нараня детето си, ако има такова. Не искам да родя дете, чийто баща би го изоставил, но трябва да се подчиня на божиите закони.

— Ти си умна и ще послушаш сърцето си, дете — каза Меър. — Бог няма да те изостави.

Лъвското сърце повика Алън и го помоли да види какво бави Ванора. Колко можеше да трае една баня? Вечерята вече беше започнала и Лъвското сърце се запита дали Ванора възнамерява да му се противи и да вечеря сама в дневната. Знаеше, че тя го ненавижда, защото беше изтръгнал от нея реакция, когато тя беше искала да се въздържи, но не харесваше капризните й настроения.

Ванора беше гореща и студена едновременно. Той не знаеше как работи умът й. Веждите му се снишиха, мислите му станаха мрачни. Може би беше по-добре да не знае. Започваше да се вманиачва по невестата си, нещо, което се беше заклел да не допуска да се случи.

Видя се да се пита какво би било да познае привързаността на Ванора вместо неприязънта й. Щеше ли да стане любеща съпруга? Или щеше да го изостави като майка му? Опитът го беше научил, че любовта не съществува, че е мит, измислица на разказвачи и поети. Но щом помислеше за Ванора, си задаваше въпроси. Беше просто страст, реши той. Доколкото си спомняше защо се беше оженил за нея, сърцето му беше извън опасност.

Сърцето му внезапно подскочи, когато Ванора влезе в залата и се отправи към него. Облечена в царствена пурпурна туника, поръбена с кожи и препасана със златен колан, тя изглеждаше величествена като същинска кралица. Хрумна му, че никога не е виждал жена с такова властно присъствие. Тя знаеше точно какво иска от брака и не се страхуваше да предяви претенции за него. За съжаление, не беше във възможностите му да удовлетвори желанието й.

Той усети как се втвърдява и не се изненада, че пожела да се люби отново с нея.

Тази поразителна мисъл го накара да се замисли. Не беше добре да има нужда от някоя жена до такава степен, че тя да обсебва всяка негова мисъл. Може би трябваше да се отдели от нея за известно време. Да, реши той. Беше време да насочи отново усилията си към откриването на Луелин вместо към това, да спи със съпругата си.

— Заминавам утре — изрече той рязко. — Време е да разширя търсенето на Луелин.

— Колко време няма да те има?

— Не знам. Не причинявай на мъжете, които оставям тук, много затруднения в мое отсъствие. Не бива да излизаш от кулата без охрана и да ходиш по-далече от селото. Не позволявам ти и твоите съмишленици да посещавате Дафид. Не съм забравил какво се случи последния път, когато напуснах Крагдън. Затворниците имат начин да изчезват от кулата, когато не съм наблизо. Знам, че има таен изход, макар че още не съм го намерил. Нещата между нас ще станат по-лесни, ако ми кажеш къде е.

Брадичката на Ванора се вдигна предизвикателно.

— Няма таен изход.

Той я изгледа скептично.

— Ти го казваш. Бъди сигурна, че ще го намеря.

Ванора беше доволна, че Лъвското сърце заминава. Не знаеше още колко би могла да понесе неговото любене. Мъжът, който спеше с нея, който я познаваше отблизо, не беше мъжът, който сега седеше до нея, раздавайки заповеди и очаквайки да бъдат изпълнени без никакви въпроси. Този мъж беше истинският Лъвско сърце, напомни си тя. Всяко нежно чувство, което усещаше към Лъвското сърце любовника, биваше веднага унищожавано от арогантната му друга половина. Облекчението й беше искрено, защото въпреки всичките й усилия той вече не й беше безразличен.

— Бог да ти помага — изрече тя. — Ще се справя доста добре и без тебе.

Поради някаква причина думите й като че ли не се харесаха на Лъвското сърце. Той стана рязко и излезе от залата. Какво очакваше, запита се тя. Беше съжалил за брака им секунди след като се бяха оженили.