Кони Мейсън - Лъвското сърце

Ниско ръмжене се откъсна от гърдите на Лъвското сърце.

— Изкушаваш търпението ми, момиче. — Пристъпи към нея с очи, внезапно пламнали от желание. — Точно когато ми се противопоставяш, най-силно те желая. Когато големите ти виолетови очи ми се присмиват, искам да вдигна полите ти и да се заровя в тебе.

Признанието му я зашемети. Предизвикателството й би трябвало да го разгневи, не да го възбужда. Той стоеше толкова близо, че тя почти усещаше горещи вълни да се излъчват от тялото му. Почти вкусваше възбудата му. Какъв мъж беше той? Наистина ли никога не се уморяваше от съвкуплението?

Той я дръпна към себе си и устата му плени нейната така властно, че отговори на въпроса й по-силно от всякакви думи. Зацелува я така, че главата и започна да се замайва, и накара устните й да се разтворят, за да пъхне езика си между тях. Ванора подозираше, че би могъл да я вземе тук, на пода от утъпкана пръст, ако съпругът на Брета не се беше върнал.

Смутен, бедният човечец спря на прага и лицето му стана яркочервено. Заеквайки смаяно, той изрече:

— Простете, господарю, господарке, но ми казаха, че Брета е родила. Добре ли са съпругата ми и детето ми?

— Много добре са, Горди — каза Ванора, почти толкова засрамена, колкото и селянинът. — Имаш здраво момченце. Сър Лъвско сърце донесе пелени от замъка.

— Да, сега ще си тръгваме и ще те оставим да се запознаеш със сина си. Ела, Ванора.

— Съобщи на Меър, ако Брета има нужда от грижи — каза Ванора през рамо, докато Лъвското сърце я извеждаше от стаята.

— Благодаря милейди — извика Горди след нея.

— Колко често го правиш? — запита Лъвското сърце, докато я настаняваше на седлото.

— Кое?

— Да посещаваш селяните без охрана?

— Меър беше с мене.

— Не е достатъчно. Забранявам да излизаш от кулата, без някой от войниците ми да те придружава.

— Не можеш да ме тормозиш — възрази тя. — Правех каквото ми харесваше, преди да дойдеш, и ще продължа да го правя много след като си заминеш.

— Ще ме послушаш за това, Ванора. Щом замина, можеш да правиш каквото ти харесва.

— Отиваш твърде далече — каза тя, забивайки пети в хълбоците на коня си.

Конят препусна, оставяйки Лъвското сърце далече зад нея. Ругаейки, Лъвското сърце я застигна и хвана юздите й.

— Какво се опитваш да направиш, да се убиеш ли?

— Аз съм добра ездачка — възрази Ванора. — Просто искам да се върна в кулата.

Лош блясък се прокрадна в очите на Лъвското сърце.

— Радвам се, но се съмнявам, че го искаш толкова, колкото и аз.

Кипейки вътрешно, Ванора нямаше друг избор, освен да се върне с него в Крагдън. Той сигурно не възнамеряваше да се люби с нея посред бял ден, нали?

Но точно това беше намерението му.

Без да обръща внимание на протестите й, той я съпроводи през залата и нагоре чак до дневната.

— Свали си дрехите.

— Посред бял ден е — изфуча тя.

— Да не мислиш, че ме интересува? Искам те, момиче. Сутрин, нощ, няма значение. Копнея за твоя огън, за духа ти; искам страстта ти. Не искам да губя нито миг от времето, което ми остава в Крагдън.

Борейки се с желанието, което той пораждаше у нея, Ванора поклати глава в енергично отрицание.

— Объркваш чувствата ми и смущаващ тялото ми — извика тя. — Вземай каквото искаш и ми остави поне достойнството.

— Ще взема това, което искам, но не и без да изтръгна реакция от тебе. Ти си страстна жена, малка вещице. Защо не го признаеш и не се отдадеш на грижите ми?

— Грижите ти ли? Изобщо не те е грижа за мене. Временно обезумяване ни събра в брак. Подчинявам се, защото нямам избор и защото знам, че няма да бъдеш тук завинаги.

— Няма ли поне малко да ти липсвам? Не съм ли добър любовник?

— Повече се надявах на съпруг. Исках да стана истинска партньорка на мъжа, за когото се омъжа, да бъда уважавана и обичана заради самата мене, не заради светските блага, които внасям в брака.

— Съмнявам се, че Дафид Девърел щеше да бъде съпругът, какъвто си искала.

— Поне веднъж сме на едно мнение — призна тя.

Лъвското сърце свали жакета си и смъкна панталоните.

— Нека да сключим примирие по време на интимните ни моменти — каза той. Хващайки ръката й, я привлече към слабините си. — Вземи ме в ръка, Ванора. Виждаш ли какво правиш с мене? Мога да се сетя за по-добри неща, отколкото да си разменяме оскърбления. Когато сме в леглото, сме любовници, не врагове.

Ванора обви пръсти около ерекцията му и ахна, когато го почувства как се втвърдява и набъбва. Погледът й се вдигна нагоре, за да срещне неговия. Изражението му беше сурово и чувствено, очите му разширени и потъмнели от възбуда. Дъхът й спря; беше зашеметена от инстинктивната реакция на тялото си на неговата съблазън. Стана й толкова горещо, че поиска да смъкне дрехите си и да оголи тялото си за него. Само гордостта я възпря да не го стори.