Кони Мейсън - Лъвското сърце

Хващайки перото, та написа името си на брачния документ, върна го на отец Кадък и изхвръкна от параклиса.

Лъвското сърце застигна Ванора в двора. Хвана я за лакътя, за да й попречи да избяга, и я поведе към залата. Настани я на почетната маса и се отдели, за да поговори насаме със сър Джайлс. Изчака Джайлс да тръгне, а след това се върна при Ванора. Беше очевидно, че всички знаят за прибързания им брак от снощи, защото сър Брандън стана, вдигна чашата си и поздрави двойката.

— Поздравления за женитбата ви — измуча той.

— И нека бракът ви да бъде плодовит — извика друг рицар.

Един по един рицарите на Лъвското сърце станаха, вдигнаха чаши и пиха за здравето и благополучието на двойката.

— Благодаря ви — каза Лъвското сърце. — Ние с моята невеста бихме искали довечера да се присъедините към нас, за да отпразнуваме сватбата ни.

— Нямам настроение за празнуване — изсъска Ванора. — Този брак е фарс и ти го знаеш много добре.

Топлината напусна погледа му.

— Това е законен брак, подписан, подпечатан и консумиран. Беше сключен в миг на лудост, но сега трябва да живеем с последиците. Няма да си длъжна да ме търпиш прекалено дълго, защото Едуард скоро ще има нужда от мене някъде другаде.

Ванора отчупи коричка хляб и я пъхна в устата си. Задъвка внимателно, преглътна и запита:

— Сигурен ли си, че никога няма да се върнеш в Крагдън, щом Едуард заповяда да отидеш другаде? Обещаваш ли?

— Доколкото ми е по силите да обещая подобно нещо. Аз съм васал на Едуард. Отивам, където той пожелае, за толкова време, колкото той сметне за необходимо.

— Стига да ме оставиш на спокойствие, не ме интересува къде ще отидеш.

— Така ли? — каза Лъвското сърце с дяволит блясък в очите. — Снощи ме харесваше достатъчно много.

— Не можеш ли да забравиш какво се случи снощи? — замоли се Ванора. — Смущаващо е да ми напомняш за разпуснатото ми поведение.

— Да забравя ли? Никога. Надявам да имам тази разпусната жена в леглото си и тази нощ. В момента пренасят нещата ти в дневната.

Лъжицата на Ванора изпадна от пръстите й.

— Нямаш право.

— Отец Кадък ми даде това право, когато ни ожени. Ти ми принадлежиш, Ванора, телом и духом. Никога не се съмнявай в това — изрече той хладно.

После отмести поглед, като че ли вече дистанцирайки се от нея.

— Ще видим — отвърна Ванора, спотайвайки една усмивка.

Макар че мнението на Лъвското сърце за ролята на жената в брака не се отличаваше съществено от това на другите мъже, подобни на него, на Ванора това не й харесваше. Дафид беше изразил същите чувства и тя беше развалила годежа им точно заради това. Беше се надявала да запази собствената си идентичност след брака и може би дори да съхрани известна независимост, но мъже като Лъвското сърце и Дафид очакваха безусловно подчинение от страна на съпругата.

— Усмихваш се. Да не би да съм казал нещо, което да те е разсмяло? — запита Лъвското сърце, като я изгледа през присвитите си очи.

Погледът на Ванора отказа да срещне неговия. Мислите й решително не биха го разсмели.

— Не. Просто мислех колко спокоен беше животът ми, преди да дойдеш в Крагдън.

Лъвското сърце се вгледа в лицето й с твърдо и неумолимо изражение.

— Моят също. Мислех, че може да си спомняш насладата, която ти дадох снощи. Ти ми се наслаждаваше толкова, колкото и аз на тебе.

Ванора отказа да отговори. Неочакваното удоволствие от съвкуплението им беше нещо, което тя предпочиташе да запази за себе си. Кратката болка не беше нищо в сравнение с блаженството, което я беше последвало. Тя не беше и подозирала, че тялото й е способно да достигне такива висини на интензивно удоволствие. Докосването на Лъвското сърце, целувките му я бяха подлудили от желание. Как може една жена да ненавижда мъжа, който е отнел девствеността й с неочакваната нежност на загрижен любовник?

Тя хвърли потаен поглед към съпруга си и усети, че не разпознава безкомпромисния воин, седнал до нея; къде беше изкусителният любовник, който я беше съблазнил в брачната им нощ? Не намираше и следа от чар или топлота в далечното, разсеяно държание на Лъвското сърце. Кой мъж да очаква довечера, когато останат насаме в стаята си? Щеше ли да стане отново онзи нежен любовник? Или щеше да си остане мрачният мъж, седнал до нея с намръщено лице?

Почти предпочиташе мрачния, безкомпромисен воин, защото нежният любовник я объркваше. Въпреки че по-меката страна на Лъвското сърце би могла с лекота да обсеби чувствата й, Ванора предпочита твърдия боец, защото той беше мъж, когото би могла да ненавижда.