Кони Мейсън - Лъвското сърце

Той я дръпна към себе си и властно положи ръка на гърдите й. Паника я обзе, когато почувства ерекцията му да се опира в нея. Не, не отново! Когато той я обърна по гръб, тя сви юмруци и го удари в гърдите.

— Защо се бориш с мене, момиче? Знаеш, че не можеш да ме надвиеш.

— Ти си животно — нападна го тя. — Никой човек не е способен на съвкупление толкова скоро, без да си почине.

Лъвското сърце се засмя.

— Очевидно не знаеш нищо за тези неща, иначе нямаше да поставяш под съмнение моята мъжественост. Аз съм повече от способен да те любя отново.

— Бих предпочела да не го правиш — настоя тя.

Когато ръката му се спусна по тялото й, тя се опита да не трепне. Вцепени се и остана така дори когато той започна да я гали. Ръката му се вдигна към гърдата й, пръстите му се разтвориха над чувствителното хълмче и започнаха нарочно да поглаждат изтръпналото зърно, докато то не щръкна срещу дланта му.

Ванора си пое остро дъх, откривайки, че й е трудно да остане безучастна. Поглеждайки към лицето му, тя видя, че е стиснал зъби с твърдо и решително изражение. Тъга я връхлетя, защото не видя никаква топлота, никаква истинска нежност в ласките му този път. Но въпреки това той я възбуждаше.

— Не се опитвай да ми се противопоставяш, скъпа, защото няма да бъде добре. Аз мога да те накарам да ме пожелаеш и ти го знаеш много добре. Мога да бъда нежен, ако ми позволиш, а мога и да взема каквото искам. От тебе зависи как ще се развият отношенията ни.

— Аз съм твоя съпруга и трябва да се подчинявам, но не е задължително това да ми харесва.

— Ах, скъпа, грешиш. Когато се любим, на тебе със сигурност ще ти хареса.

Като че ли за да докаже властта си над нея, той спусна ръка по-надолу. Ванора прехапа долната си устна, когато дланта му мина по седалището й и полека се спусна над ханша към корема й, търсейки топлината на женското й хълмче. Въпреки че стискаше устни, тя не можа да възпре стона, който се откъсна от тях, когато пръстите му намериха влажната й цепнатина. Тя се опита да отстрани ръката му, но той само се засмя. Разтваряйки бедрата й, той плъзна пръстите си дълбоко в нея.

Дишането й се ускори забележимо.

— Подлудяваш ме, жено — изръмжа той, надигайки се, за да се отпусне върху нея, и слабините му срещнаха нейните.

Стиснала здраво очи, Ванора отвърна лице, отказвайки да му позволи да види колко е възбудена. Чувстваше се безпомощна, легнала под него, с тяло и душа, изложени на влиянието му. Не можеше да понася това, че той можеше да я накара да го пожелае, като положи толкова малко усилия.

Тогава той навлезе в нея, полека и с дистанциран контрол, безпощадно докарвайки я до точката, от която нямаше връщане. Ванора изстена, тръпки полазиха по тялото й, когато усети несъмнената му сила в себе си. Чувстваше се беззащитна, пронизана от него. Но когато той започна да се движи, предателска топлина започна да замъглява ръбовете на съпротивата й и тя преметна ръце около шията му, притискайки слабините си към него в несъзнателно отдаване.

Всичко свърши внезапно, кулминацията й я отпрати към звездните висини. Лъвското сърце я последва, викайки името й, докато се изливаше в нея. Когато всичко свърши, тя се отпусна изтощена, оплаквайки разблудната си природа, и се закле да бъде по-внимателна в отношенията със съпруга си в бъдеще.

Мислите на Лъвското сърце следваха аналогични линии. Ако не действаше внимателно, тази жена щеше да стане по-важна за него, отколкото би искал. Странно как страстта може да вкара един мъж в беда. Той беше получил каквото искаше, но на каква цена? Не беше човек, който да се установи на едно място. Беше васал на Едуард, заклел се да го следва дори до ада и обратно, ако Едуард поиска това от него.

Нямаше нужда от наследник, защото нямаше какво да остави на когото и да било; бракът не беше важен за него. Ако Едуард искаше той да се ожени, щеше да му избере богата наследница. Лъвското сърце се зачуди разсеяно как ли ще реагира Едуард на неговата прибързана сватба. Ще я сметне ли за неприемлива? Ще се разгневи ли и ще анулира ли брака?

Той се обърна и загледа лицето на заспалата Ванора под блещукащата светлина на свещта, изненадан да установи, че отново я желае. Знаеше, че тя не е толкова студена, на каквато се преструваше, защото беше отприщил скрити пламъци у нея, които едва не го бяха изпепелили. Тя можеше да отрича, колкото си иска, но той беше достатъчно опитен, за да знае, че го желае също толкова силно, колкото и той нея.

Нямаше да има отделни стаи, никакви отделни легла. Той нямаше да приеме нищо друго освен абсолютно подчинение от колебливата си съпруга.