Кони Мейсън - Лъвското сърце

Прегръщайки здраво Ванора, той се унесе в сън, усмихвайки се на предчувствието как ще се събуди и ще се люби с нея под бледата светлина на зората.

Ванора я нямаше, когато Лъвското сърце се събуди силно възбуден на следващата сутрин. Изруга, отметна завивките и изгледа ерекцията си с кисело изражение. Ванора отново беше осуетила замислите му… проклета да е. Дори не я беше чул да напуска леглото им. След като се изми, той излезе от стаята в лошо настроение.

Сър Джайлс го приветства с многозначителна усмивка при влизането му в залата.

— Бракът ти беше доста изненадващ, нали? Ставаш късно. Несъмнено си изтощен, както щях да бъда и аз, ако имах булка като Ванора в леглото си.

— Стига — изрече предупредително Лъвското сърце. — Признавам, че мислех с главата между краката си, а не с тази на раменете. Бракът не беше планиран, както много добре ти е известно. Свещеникът го устрои.

— Сериозно, Лъвско сърце — изрече Джайлс, — какво ще каже Едуард за прибързания ти брак с една уелска?

Лъвското сърце вдигна рамене.

— Бракът ми не променя нищо освен спането ми в Крагдън.

Джайлс го изгледа скептично.

— Кажи го на Едуард.

— Като говорим за невестата ми, да си виждал Ванора тази сутрин?

— Видях я да влиза в параклиса за литургия.

С лице, стегнато в мрачно изражение, Лъвското сърце тръгна да търси Ванора. Намери я в параклиса, потънала в молитва. Застана на вратата и я загледа, докато тя не усети присъствието му и вдигна поглед.

— Мене ли търсиш?

Той тръгна към нея.

— Защо си излязла от леглото ни?

— Винаги ходя сутрин на литургия.

— Исках да се любя отново с тебе — изрече той с нисък глас.

Виолетовите очи на Ванора се разшириха.

— Отново? Не е за вярване, че искаш да правиш… това на дневна светлина.

Той вдигна рамене.

— Нощ, ден, няма значение. Това се нарича правене на любов, Ванора. Не можеш ли да го кажеш?

— Обичаш ли ме, Лъвско сърце? — Зашеметеното му изражение отговори на въпроса й, защото тя добави: — Не мисля. Това, което направихме, беше съвкупление на две разгонени животни. Останах в параклиса след литургия, за да се моля за прошка.

Веждите му се стрелнаха нагоре.

— Защо имаш нужда от прошка?

— Не биваше да ти позволявам да извадиш на показ блудната ми природа. Моля се да получа сили да устоя на следващото ти нападение.

Смут се изписа на лицето на Лъвското сърце.

— Нападение? Така ли му казваш? Защо искаш да се противопоставяш на това, което ни доставя удоволствие? Не е грях това, което направихме, защото твоят свещеник изрече думите, които го правят редно в очите на бога.

— Ако не беше подтикнат от страст, никога нямаше да се ожениш за мене.

— Така е, но е твърде късно за съжаления. Стани, съпруго. Ще отидем в залата да закусим и да приемем поздравления по случай брака ни. И твоите хора, и моите трябва да ни видят заедно.

Хващайки я за ръката, той й помогна да се изправи. Отец Кадък избра този момент, за да се появи от сакристията, носейки един лист пергамент в едната ръка и мастилница с перо в другата.

— А, добре, че и двамата сте тук. Подготвих брачния ви документ. Чака само подписите ви.

Лъвското сърце погледна към документа с не особено голям ентусиазъм. Ако откажеше да подпише, бракът щеше ли да бъде невалиден? Остана взрян в пергамента толкова дълго, че отец Кадък се прокашля и поднесе мастилницата под носа му.

— Подписът ви, сър Лъвско сърце.

Макар че Лъвското сърце искаше да раздере документа на парченца, нещо у него не му го позволи. Любовта му към свободата се бореше с желанието да притежава Ванора телом и духом. Желанието надделя, когато той потопи перото в мастилницата и положи подписа си на документа. Когато предаде перото на Ванора, тя отказа да го вземе.

— Подпиши, дете — насърчи я отец Кадък. — Нямаш избор. Деянието е извършено, нали? — запита той, загатвайки за брачната й нощ.

Тя се обърна към Лъвското сърце, лицето й беше като изсечено от строги линии.

— Ще удържиш ли на думата си, сър рицарю? Дафид ще живее ли?

— Да, ще живее.

— Ще го освободиш ли?

Последва дълга пауза.

— Зависи колко добре ми угаждаш. Но не мисли, че можеш да го вземеш за любовник, когато замина. Отец Кадък ще бди да останеш вярна на обета си. — Той фиксира свещеника с пронизителен поглед. — Нали, отче?

Защо го каза? Щом заминеше от Крагдън, за него не трябваше да има значение какво ще прави Ванора.

— Не се страхувай, Лъвско сърце — изфуча тя. — Не бих погледнала Дафид, дори да беше единственият останал мъж на земята.