Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Хубаво, че не сте спрели там — отбеляза спокойно Пембъртън. — Нямаше да откриете нищо освен зхиррзхианци и зхиррзхиански кораби.

— Ами да — промърмори Фелиан. Лицето му остана мрачно.

Стигнаха едно разклонение и Уилямс отново ги поведе. Зад него крачеше Фелиан, завладян от спомени за времето, когато бе пленник. Някъде тук го бяха съборили на земята и той бе използвал възможността да пъхне незабелязано един остър камък в обувката си. Заострен кремък, който после бе успял да вмъкне в „килията“ си. И който бе открит внезапно няколко часа по-късно от зхиррзхианците. Все още не можеше да си обясни как бе станало това.

Дърветата бяха точно такива, каквито ги помнеше: високи, сиво-зелени, почти не приличаха на дървета, но очевидно заемаха същото място в екологичната пирамида. Докато вървяха по пътеката, която се виеше между тях, той за първи път осъзна, че издават доста характерна миризма.

— Интересен аромат. Напомня ми за обиден авурец.

— По-скоро на авурец, посрещащ приятели след дълга раздяла — поправи го замислено Пембъртън. — Обиденият авурец мирише съвсем различно.

— Брей! — засмя се възхитено Фелиан. Понечи да каже още нещо, но сметна, че думите му няма да й се понравят, и се отказа.

Само след няколко минути излязоха от горичката. На пет метра пред тях в две противоположни посоки се простираше оградата.

— Това е — рече Уилямс. — Какво мислите?

— Впечатляващо — отвърна Фелиан и се приближи към оградата. — Заобикаля целия лагер, нали?

— Точно така. Изглежда, изпълнява защитни функции.

— Сигурно — съгласи се Фелиан. Нишките, от които беше изплетена мрежата, бяха сребристи, почти прозрачни, сякаш източени от стъкло. — Дали е електрифицирана?

— Не — отвърна Уилямс и мушна мрежата с острието на ножа си. — Материалът дори не е електропроводим. — Изглежда, е на керамична основа и е доста здрав. Все още го изследваме.

— И с какво е закрепена? — попита Фелиан.

— Не открихме нищо, което да я прикрепя — рече Уилямс. — Изглежда, се държи от само себе си, или на онази част, която е заровена в земята. Никъде не намерихме и врата. Изглежда, зхиррзхианците не са излизали на вечерни разходки.

— Въпросът, разбира се — обади се Пембъртън, — е от какво са очаквали да ги пази. Едва ли става въпрос за оръжие.

— Трр-гилаг обясни, че целта й била да държи животните настрани от лагера — спомни си Фелиан.

— Вижда ми се твърде плътна, за да е предназначена за тигри — бе коментарът на Уилямс. — Да не ги е било страх от катерици?

— Може би целта й е била да охранява пирамидата? — предположи Фелиан.

— Защо пък точно нея? — попита Пембъртън.

— Ами, вече знаем, че пирамидата е важна за тях. Когато се опитах да я приближа, от една постройка изскочиха трима зхиррзхианци и се втурнаха срещу мен, вдигнали гадните си пръчки. Малко след този инцидент Свв-селик бе сменен като водещ разпитите от Трр-гилаг.

— Какво според вас е предназначението на пирамидата? — попита Пембъртън.

— Наистина не зная — отвърна Фелиан. — Хрумнаха ми всякакви налудничави идеи, но така й не успях да стигна достатъчно близо, за да разгледам онези резени, които според Арик копърхед открили в нишите на другата пирамида.

— Което не означава, че в нишите на тази пирамида е имало подобни резени — отбеляза Пембъртън. — Или че тя е имала подобно предназначение. Може би зхиррзхианците просто харесват пирамидите.

— Възможно е — съгласи се Фелиан. — Но от друга страна, сглобяват корабите си от хексагони.

— Тоест, защо им е да използват пирамидални форми? — довърши вместо него Пембъртън.

„Как, по дяволите, бих могъл да зная отговора?“ — запита се Фелиан. Всичко, с което разполагаше, бяха случайни хрумвания и непотвърдени идеи.

— Да речем, поради исторически предпоставки — подметна той. — Може да са в плен на някоя дългогодишна традиция, към която се придържат. Или нарочно ги строят така, за да се отличават от останалите структури.

— По каква причина? — упорстваше Пембъртън.

— Предупреждение към чужденците да стоят настрана. — Фелиан сви рамене. — Или към други зхиррзхианци… нищо чудно върху тях да има надписи, които ние да не можем да разчетем.

— Може би — рече Пембъртън. — Нещо друго?

Фелиан направи кисела гримаса. Играеха си на думи…

— Ами например формата да има съвсем функционално значение — рече той. — А пирамидите да са някакви електронни прибори. Или оръжия.

— Какви оръжия? — Пембъртън повдигна вежди.