Тимъти Зан - Войната на завоевателите

Фелиан погледна към Уилямс. Инженерът сякаш не обръщаше внимание на разговора им.

— Може да звучи налудничаво, но по едно време си помислих дали не е някоя част от КИОРО-подобно оръжие.

— И защо да звучи налудничаво?

— Защото това е само база, а не колониален свят на зхиррзхианците — отвърна Фелиан. — Какъв смисъл да карат тук тежката артилерия? А и няма данни да са използвали непознати оръжия срещу отряда на копърхед — при първия сигнал за опасност просто са си събрали багажа и са духнали. Освен това досега не са използвали нито веднъж оръжие с мащабите на КИОРО срещу Общността.

— Разбирам — рече Пембъртън. — Известно ли ви е, че всяка от зхиррзхианските окупационни части е издигала поне по четири подобни пирамиди в района на своя плацдарм.

— Не, не го знаех — призна Фелиан. — Същите пирамиди, казвате?

— Поне така изглеждат на екраните на скенерите. Повече от това не ни е известно.

Фелиан докосна гладката мрежа.

— Дали пък нямат някакво религиозно значение за тях? Нещо като храм или светилище?

— Напълно е възможно — съгласи се Пембъртън. — Да сте виждали някой зхиррзхианец да медитира пред пирамидата?

— Нито веднъж, доколкото си спомням — отвърна Фелиан. — Освен пазачите от купола естествено.

— Ясно. — Пембъртън поклати глава. — Нищо, опитайте се да си спомните още подробности. Може да измислим нещо накрая.

— Не е изключено — рече уклончиво Фелиан. — Вие психолог ли сте, полковник?

Тя се усмихна — за първи път, откакто се бяха срещнали.

— По-скоро когнитивен анализатор. Специалността ми е да събирам оскъдна и разпокъсана информация от умовете на увредени или съпротивляващи се индивиди.

— Моят към коя от двете категории се причислява?

Тя повдигна рамене.

— Техниката е еднаква при всички случаи. Тук съм, за да ви помогна да си спомните неща, които са останали загнездени в подсъзнанието ви. И които биха ни помогнали в борбата със зхиррзхианците. Присъствието ми безпокои ли ви по някакъв начин?

Фелиан поклати глава.

— Мелинда изкара курс по психология, когато беше в медицинския институт — отвърна той и отново усети, че на гърлото му засяда буца. — През целия семестър използва мен и брат ми за опитни зайчета. За малко съвсем да ни подлуди.

— Безпокоите се за нея, нали? — попита тихо Пембъртън.

Фелиан огледа чуждия пейзаж зад оградата.

— Помолих да ме пратят с отряда, предназначен за Доркас. Вместо това ме изпратиха тук.

— Сигурна съм, че адмирал Рудзински е имал основателни причини — опита се да го успокои Пембъртън. — Възможно е тук да се крие нещо жизненоважно за изхода на цялата операция.

— Да — промърмори неуверено Фелиан. — Възможно е.

После въздъхна, обърна се, закрачи бавно по пътеката и подметна през рамо:

— Да се връщаме в базата.

Останалата част от деня прекара в главната зхиррзхианска постройка — наблюдаваше как групата на Уилямс взима проби от керамичните стени и се опитваше да отвори вратата на спомените си. Когато се стъмни, се прибра на кораба и прекара още няколко часа, диктувайки различни откъслечни спомени пред записващото устройство, преди неусетно да се унесе в сън.

Втория ден остана да се излежава на една койка пред импровизираната „килия“, загледан през помътнелите й стъкла. Описваше зхиррзхианските прибори, които помнеше.

По предложение на полковник Пембъртън прекара тук и нощта. Поредната неспокойна и безсънна нощ, както се оказа впоследствие, но поне без кошмарите, от които толкова се страхуваше.

— Добро утро, командире — поздрави го полковник Пембъртън, когато влезе в стаята за общи анализи на борда на лабораторния кораб. — Как спахте?

— Не много зле — отвърна искрено Фелиан. — Полковник, дали не бих могъл да поговоря с вас насаме?

— Разбира се. — Тя посочи един малък кабинет в ъгъла. — Заповядайте.

Той почака, докато тя затвори вратата.

— Полковник, бих, искал да знам какво по-точно правя тук — рече Фелиан. — Интересува ме само истината.

— Това ли е всичко? — Тя се намръщи. — Аз пък си мислех, че адмирал Рудзински ви я е казал още на Едо.

— Той ме запозна с официалната версия — отвърна Фелиан. — Питам за истинската.

Тя го погледна замислено.

— Не можете ли поне да ми подскажете какво очаквате да чуете от мен?

Очевидно възнамеряваше да се прави на незапозната. Всъщност Фелиан очакваше точно това.

— Хубаво — съгласи се той. — Казано накратко, аз нямам никаква работа тук. Инженерите и лаборантите имат свои задачи, това, което ви казах, вече съм го предал с най-малки подробности на специалистите от Едо, а и не виждам никакви изоставени уреди и устройства, чието предназначение да се опитам да обясня.