Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Знаех си — изпъшка Вандайвър. — Бронски играе заедно с Кавана. Затънал е до ушите.

— Да, сър. Като стана дума за Бронски, сър, събрах исканата от вас информация.

— И?

Питърс вдигна рамене.

— Нищо интересно, на пръв поглед. Роден е в Украйна, след завършване на училище бил на дипломатическа служба. Според досието му е постъпил на работа в дипломатическия корпус на Общността през 2282 година и работи там през последните двайсет и една години.

— Военна служба?

— Не е отбелязано. — Питърс се поколеба. — Но имаше нещо, което привлече вниманието ми. Споменава се, че по време на Паулианската война се е водил в списъците на Обединения кентаврийски цивилен дипломатически корпус. Служил е там дванайсет години, като е изпълнявал мисии на различни чужди светове.

— Какво му е интересното?

— Ами, сър, направих някои проучвания. Та излиза, че в този корпус приемат на служба само кентаврийски граждани. Никога досега не са допускали некентаврийци.

— Добре де — какво от това? — повтори нетърпеливо Вандайвър. — Нищо чудно по онова време Бронски да е имал двойно гражданство. Такива неща се случват често.

— Да, сър, давам си сметка за това — съгласи се Питърс. — Оказа се обаче, че два месеца преди той да се присъедини към този корпус, украинското правителство е въвело задължително военно обучение за всички украински граждани на възраст от деветнайсет до двайсет и пет години. По онова време войските на Общността се огъвали под натиска на паулите и украинците искали гражданите им да са готови за бой, в случай че бъде нападната Земята.

— Ами, доколкото си спомням, правеха го и други държави — посочи Вандайвър. — Та ако има да ми кажеш нещо, казвай го вече.

Питърс завъртя леко глава.

— Въпросът, сър, е, че няма никакви сведения Бронски да е вземал участие в подобна военна подготовка, макар да е бил на необходимата възраст. А няма никакъв начин да се освободи от военна повинност, освен ако не се раздели с украинското гражданство, за което също няма сведения.

— Значи някой високопоставен чиновник се е постарал да му смаже пътя в живота — каза Вандайвър, позволявайки в гласа му да се долови презрение. Ако имаше нещо, което не можеше да понася в аристокрацията, то бе това постоянно купуване и продаване на услуги. — По това време семейството му имало ли е връзки сред ръководните кадри на Севкоорд?

— Няма информация за подобно нещо, сър — отрече Питърс. — Но бих могъл да се поразровя още.

— Ами хайде де — подкани го Вандайвър. — Но първо се обади на централния космодрум в Едо да ми приготвят кораба за отлитане.

— Слушам, сър. На Земята ли се връщате?

— Не. Отивам на Мра.

— На Мра? — Питърс премигна учудено.

Вандайвър кимна към пластината.

— Според Макфи Бронски и Кавана отиват на Мра. Каквото и да възнамеряват да правят там, ще ги спипам на местопрестъплението.

— Но, сър… — Питърс се поколеба. — Няма ли да ви очакват в Парламента?

— За какво съм им притрябвал? В Парламента сега се мотаят само мързеливците. Всичко се решава от Миротворческото командване. Нямам какво да правя там.

— Ясно, сър. Не трябва ли поне да изпратите искане да ви ескортира боен кораб? Никой не знае къде могат да изникнат тези зхиррзхианци.

— Зхиррзхианците могат да бъдат навсякъде и никой не би могъл да предвиди следващия им ход — съгласи се Вандайвър. — Но ако неизвестният ангел-хранител на Бронски е жив и все още е на власт, изискването на военен ескорт до Мра може да привлече вниманието му. Нямам никакво намерение да се пъхам между шамарите.

— Но, сър, вашата лична безопасност? — настояваше Питърс. — Миналата седмица имаше директива на Севкоорд, относно забрана на персонала да общува по какъвто и да било повод с мрачанци…

— Военното разузнаване си няма друга работа освен да ни засипва с подобни директиви — изсумтя Вандайвър. — Хвърлят ни прах в очите, защото така и не са открили нищо ново за зхиррзхианците. — Той размаха нетърпеливо ръка. — За какво, въобще, е този спор? Обади се на космодрума, после прати спешно съобщение до Макфи на Мра, че ще пристигна.

Питърс кимна. Изглеждаше нещастен.

— Да, сър. — После се обърна и излезе от канцеларията.

„Идиот“, изруга мислено Вандайвър. Напоследък сякаш го заобикаляха само тъпанари. Такива като Питърс, дето не можеха да изпълнят и една заповед, без да мънкат. И като Макфи, дето успял да открие Бронски на Пуерто Симоне само малко преди да напусне. Още пет минути и сигурно е щял да го изпусне завинаги.