Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Какво стана? — извика един от зхиррзхианците.

— А ти какво си мислиш? — тросна се Трр-тулкож. — Порязах се, какво. Спрете тая проклета машина!

Единият от тях се затича към пулта за управление.

— Опасно ли е? — попита, след като изключи конвейера.

— Кои знае? — Трр-тулкож сви театрално устни и се престори, че изпитва силна болка. — Сигурно съм се срязал на някой остър ръб. Казах ви да спрете проклетия конвейер.

— Но не ни изчака да го направим — укори го единият от работниците. Двамата бяха притеснени да не би отговорността да падне върху тях. — Нека повикам някой старейшина, който да потърси лечител.

— Не ми трябват лечители — изръмжа Трр-тулкож. — Мога и сам да се справя. Я отворете този, последния контейнер.

Двамата зхиррзхианци се спогледаха учудено.

— Да отворим контейнера? Но защо…

— Вътре има медицински материали — прекъсна го нетърпеливо Трр-тулкож. — Трябва ми бинт. Стига сте спорили и отваряйте контейнера, преди да съм се възнесъл в старейшинство от кръвозагуба.

Зхиррзхианците се спогледаха отново и единият кимна към контейнера. Двайсетина удара по-късно той вече бе отворен.

— Ето този пакет. — Трр-тулкож посочи с език, след като надникна вътре. — Извадете го и ми го подайте.

— Ама това е за военни нужди — опита се да възрази единият работник, после се огледа уплашено, взе пакета и го подаде на Трр-тулкож.

— Че ние тук с какво се занимаваме? — озъби се Трр-тулкож, докато разопаковаше пакета и увиваше ръката си с бинт. — Всичко, което правим, е в името на войната, приятелю.

Приключи с превързването и притисна свободния край на бинта, за да го залепи.

— Готово. Почти като нов съм.

Другият край на бинта се поклащаше от ролката и той го премести в превързаната си ръка, за да го навие отново. Докато го правеше, незабелязано пъхна резена в ролката. След това я прибра в пакета и го постави в контейнера.

— Затворете го и продължавайте работа — нареди Трр-тулкож.

— Добре — рече Трр-тулкож. — Ако няма нищо друго…

— Не, не мисля — прекъсна го Трр’т-рокик и се огледа. Намираха се близо до главния вход на товарната площадка, в периферията на обсега на фссс-органа и на място, където никой не можеше да ги подслуша. — С мен всичко е наред, а ти колкото повече се навърташ тука, толкова по-голяма възможност има да събудиш нечие подозрение.

— Прав си — съгласи се Трр-тулкож. — Но исках само да знам…

— Ти ни докара дотук — припомни му Трр’т-рокик. — Не бих се справил без теб. Сега е моята част.

— Зная — въздъхна Трр-тулкож. — Но се чувствам толкова… безполезен.

— Последната роля пак ще е твоя — продължи Трр’т-рокик. — Остави на мен да узная имената.

— Разбрано. Ще ми е нужно едно пълно завъртане, за да се прибера в Скалистата долина, но обещавам да не мърдам оттам, докато не се върнеш.

— Хубаво. — Трр’т-рокик се поколеба. — Ако случайно минеш покрай къщата на Трр-пификс-а, предай й моята искрена обич. Кажи й също да не губи надежда.

— Ще гледам да мина оттам — обеща Трр-тулкож. — На теб желая успех.

— И на теб също.

Трр-тулкож се обърна и се отдалечи. Трр’т-рокик го изпроводи с поглед, после се премести на „Верен слуга“. В продължение на няколко удара обикаля из кораба — отбеляза, че всички люкове са херметично затворени, а товарните машини са изтеглени на безопасно разстояние. До старта оставаше съвсем малко.

После, за негова най-голяма изненада, един от люковете се отвори.

Миг по-късно, завладян от внезапно подозрение, той се понесе из кораба, търсейки двамата пасажери. Кабина четири, втори хексагон…

Ето ги, вървяха по коридора заедно с капитана на кораба, нарамили раниците си.

— … ужасно съжалявам — тъкмо казваше капитанът, когато Трр’т-рокик зае скрита позиция за наблюдение над тях. — Но заповедта пристигна направо от Военното командване и не мога да направя нищо.

— Не е необходимо да се извинявате, капитане — увери го по-високият от двамата. — Мрачанската мисия е изключително важна за успешния изход на войната. Щом Военното командване е решило да прати кораба ви при тях, трябва да се подчините безпрекословно.

— По мое мнение това е политическа игра между Върховния вожд и клана Дхаа’рр — изсумтя недоволно капитанът. — Да отстранява от бойна задача един военен кораб в толкова важен момент.

— Какво да се прави, капитане. Всички се подчиняваме на Военното командване.

— Разбира се. Просто понякога го забравям.

— Не бива да се безпокоите за нас — рече по-ниският. — Ще си намерим друг кораб. Внимавайте само като се срещнете с мрачанците.