Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Вече се погрижих това да се промени — изсумтя Бронски. — Пратих нареждане да преустановят всякакъв обмен на информация с мрачанците.

— Мислех, че не вярваш особено на моите теории — подметна Кавана.

— Не вярвам — съгласи се Бронски. — Това им беше наказанието за отвличането на Езер Шолом. — Той изключи екрана и се облегна назад. — Е, господа, тук очевидно имаме сериозен проблем. Мога да поискам от Мирмидон да пратят спешни съобщения до Земята и Едо, но това, от което действително се нуждаем сега, е повече информация. За целта някой ще трябва да иде на Мра и да се поразтърси хубаво. Като шеф на разузнавателния отдел, отговарящ за мрачанския космос, това е моя работа. Въпросът е какво да правя с вас двамата.

— Нали щеше да ни натикваш някъде надълбоко — подсмихна се Кавана.

— Така смятах — съгласи се Бронски. — Ако предположенията ми са верни, началният момент за операция „Завоевател едно“ е само след четирийсет и девет часа. Този кораб е от хиперклас, което ще ми е от полза, но оттук до Мра и после до Едо са близо шейсет часа. Като се има предвид и времето, което ще изгубя на Едо, ми остават само осем часа за разузнавателна дейност. Ако се наложи да спра на Мра-ект, за да ви оставя там, ще изгубя още време. Бих могъл да ви зарежа на Мирмидонската платформа, но там не разполагат с карантинно помещение, а двамата сте такива хитреци, че сигурно ще измислите нещо.

— Би могъл да ни освободиш — предложи Кавана. — Вече ти дадох думата си да не казвам нищо.

— Не, не мога да рискувам. — Бронски поклати глава. — Още повече след като всичките тези мрачанци и бурти те търсят под дърво и камък. Вече видяхме, в случая с Шалом, че са готови на всичко, за да се сдобият с нужната им информация. Не бива да им позволяваме да предполагат дори, че КИОРО не съществува. Май ще е най-добре да ви взема с мен. Само че тогава непрестанно ще трябва да си пазя гърба. Сега топката е у теб, Кавана. Убеди ме, че мога да ти имам доверие.

Кавана сведе поглед — очите му внезапно се напълниха със сълзи. Имаше само едно нещо, което би могъл да каже. Абсолютната, ненарушима клетва…

— Кълна се в душата на моята любима съпруга Сара — подхвана той тихо; гърлото му се бе свило. — Няма да се опитваме да избягаме.

Вдигна поглед и видя, че Бронски го наблюдава с откровена симпатия.

— Май точно това исках да чуя — рече той и подхвърли ключето за белезниците. Кавана го улови във въздуха. — Махнете тия железа и ме последвайте в контролната зала. Трябва да се заема с предстартовата подготовка.

— Бригадире? — рече лордът.

— Какво?

— Не зная дали ти е хрумвало — продължи Кавана, — но не е изключено мрачанците вече да са научили всичко за КИОРО от Езер Шолом, преди да го измъкнем. Ако са в контакт със завоевателите и ако им кажат, че КИОРО не съществува…

— Тогава вече сме загазили — съгласи се Бронски. — Да идем на Мра и да видим какво ще намерим там.

Космодрумът бе малък, но претъпкан със зхиррзхианци — щъкаха делово насам-натам между двайсетината кораби с различни размери и форми, подготвяйки ги за предстоящия старт. Товарните машини едва си проправяха път през множеството — докарваха припаси, амуниции и гориво; с въздушни коли пристигаха екипажите: техници, както и натруфени водачи, издокарани в дхаа’ррски носии, които явно идваха на инспекция. Над и през всичко това се прокрадваше неизменният облак от старейшини, които ту се появяваха, ту изчезваха като светулки, отнасяйки и донасяйки съобщения.

Докато проверяваше корабите един по един и не пропускаше да поздрави всеки срещнат, Трр’т-рокик едва се справяше с нарастващото си усещане за обреченост. Поне досега нямаше и следа от двамата зхиррзхианци, заради които всъщност бе тръгнал на тази обиколка. А може би вече бяха потеглили с някой от първите транспортни кораби?

Или пък въобще не са били тук? В такъв случай двамата с Трр-тулкож бяха на съвсем погрешна следа.

И изведнъж ги забеляза — крачеха право към рампата на следващия кораб, метнали на рамене военните си раници.

Само след миг Трр’т-рокик вече беше във входа на кораба, към който се насочваха двамата. Те бяха, несъмнено — зхиррзхианците, които, както видя с очите си, бяха отнесли в къщата на Трр-пификс-а откраднатия фссс-орган преди шест пълни обиколки.

По-високият от двамата забеляза Трр’т-рокик, когато се изкачиха на горния край на платформата, и нареди:

— Ей ти — старейшината!? Иди кажи на командира на кораба, че са пристигнали двама пасажери.